Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 63

Навлязоха с колата в подземен тунел към щабната сграда. Минаха покрай часови морски пехотинци, край охранители и през заключени врати, телевизионни камери и през целия онзи обожаван от военните апарат за сигурност. Последната охранявана врата ги отведе до зала за съвещания с панорамен изглед към залива и нос Лома. От открито море се завръщаше някакъв самолетоносач. Поне дузина облечени в тъмни костюми или униформи мъже се бяха събрали около масата от тиково дърво.

— Тази зала обезопасена ли е? — прошепна Снеърсбрук.

— Не се шегувай, докторе — прошепна в отговор Беникоф. — Този прозорец може да издържи на деветдесетмилиметров снаряд.

Ерин се обърна да погледне прозореца, сетне долови усмивката на Беникоф. Досущ като нея, и той се шегуваше, за да свали напрежението.

— Седнете — нареди генерал Шорхт с обичайния си чаровен маниер. Представянето, което направи, беше също тъй кратко: — Д-р Снеърсбрук е вляво. С нея е мистър Беникоф, когото познавате отпреди, той ръководи разследването на „Мегалоуб“.

— А кои са всичките тези хора? — попита невинно Ерин Снеърсбрук.

Генерал Снеърсбрук не й обърна никакво внимание.

— Трябва да докладвате, докторе. Да чуем.

Мълчанието продължи прекалено дълго, генералът и лекарката се гледаха с нескрита омраза. Беникоф реши да се намеси, за да попречи положението да се влоши още повече.

— Свиках това съвещание, защото операцията, предприета от д-р Снеърсбрук, вече достигна може би най-важния си стадий. След като разследването ни в други посоки на практика е в застой, имам чувството, че сега всичко зависи от д-р Снеърсбрук. Тя е истинска наша опора, единствената ни надежда в това бедствено положение. Струва ми се, че постигна истинско чудо. Сега ще ви въведе в нещата. Моля ви, докторе.

Отчасти омилостивена, но все още ядосана, лекарката вдигна рамене — беше й писнало от дребнавите вражди. Заговори спокойно и тихо.

— Вече приближавам края на основната хирургическа намеса върху пациента. Стигнахме до задоволително решение по повърхностните увреждания от куршума. Най-важните и дълбоки „ремонти“ на нервните връзки в мозъчната кора са завършени. Фините имплантации се оказаха успешни, връзките бяха осъществени от вграден компютър. Няма повече нужда от пряка хирургическа намеса. Черепът е затворен.

— Значи успяхте. Пациентът ще проговори.

— Не искам никой да ме прекъсва. Никой! Когато свърша с описанието си на стореното и ви съобщя предвижданията си, ще отговоря на всичките ви въпроси.

Снеърсбрук замълча за миг. Млъкна и генерал Шорхт, който направо излъчваше злоба. Тя се усмихна скромно и продължи:

— Може и да съм се провалила тотално. Ако е така — край на всичко. Няма повече да отварям главата му. Искам да подчертая дебело, че това е напълно възможно. Всичко, което съм направила, е все още на експериментално равнище — тъкмо затова не давам никакви обещания. Ако съм успяла, пациентът ще дойде в съзнание и ще може да говори. Но се съмнявам, че ще говоря с мъжа, който е бил прострелян. Той няма да помни изобщо живота си на възрастен човек. Ако моите процедури доведат до успех, ако той дойде в съзнание, то това ще бъде в качеството му на дете.