Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 54

— Мога ли да те прекъсна? — попита Беникоф.

— Една секунда. Дойдох да копирам това в моя компютър. Готово.

Тя натисна клавиша ENTER и статията мигновено бе прехвърлена в базата данни на собствения й компютър. Докторката кимна и се завъртя със стола си.

— Говорих тази сутрин с един приятел от Русия и той ми разказа нещо интересно. От Санкт-Петербург е, ученик на Лурия. Става дума за много оригинална разработка в областта на възстановяването на нервите. С какво мога да ти бъда полезна?

— Генерал Шорхт непрекъснато ме тормози за по-подробни доклади. А пък аз тормозя теб.

— Ниет праблем, както казват нашите руски приятели. А какво става по твоята част? Има ли напредък?

— Абсолютно задънена улица. Ако има следа, в което се съмнявам, с всеки изминал ден тя става все по-студена. Никакви улики, никакви признаци, никаква представа кой го е направил и как. Не би трябвало да знам това, но ФБР е успяло да монтира тайни подслушватели във всяка лаборатория или факултет на всички университети и по-големи предприятия в страната, които работят по ИИ, за да се установят неочаквани промени или въвеждане на нова информация в компютрите. Търсят данните за ИИ, откраднати от лабораторията на Брайън. Бедата разбира се е в това, че не знаят какво точно да търсят.

— Това шпиониране ми се вижда малко нещо незаконно.

— Така е. Но ще ги потърпя още малко, преди да ги разоблича. Не това обаче ме безпокои. Истинският въпрос е дали агенциите по безопасността разполагат с достатъчно специалисти, които да интерпретират тези данни. Трябва ни някаква нишка. И тъкмо заради това ме натиска генералът.

— Защото единствената ни възможност остава Брайън да си спомни нещо, да се възстанови, да отговори по някакъв начин, така ли? Страхотно! В калпавите романи съм срещала израза „той кимна мрачно“. Сега вече знам какво е, защото ти току-що го направи.

— Мрачно, потиснато, отчаяно — както ти хареса. А как е Брайън?

— Напредваме добре, но времето не ни стига.

— Да не би да се влошава?

— Не, не ме разбра. Модерната медицина може да стабилизира даден организъм, да го поддържа жив с години, дори и след като мозъкът е изгубил контрол върху него. Можем да поддържаме Брайън физически в реанимацията, докато не умре от старост. Не мисля обаче, че искаме това. Имам предвид, че открих и съединих отново почти милион нервни влакна. Намерих и получих достъп до най-ранните спомени на Брайън — от рождението му до дванайсетгодишна възраст. Фините съединители и компютърът работят добре и в най-близко бъдеще би трябвало да успеят да осъществят всички възможни връзки. С тази техника стигнах до евентуалния възможен предел.

— Защо работиш върху детските му спомени, след като на нас ни трябва възрастният човек, който да отговори на въпросите ни?