Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 52

Час по-късно, докато Брайън ядеше сандвич със сирене и домати и четеше „Галактическите бойни кучета на Процион“, някой се тръшна на пейката до него. Това бе твърде необичайно, тъй като по правило никой от състудентите му не общуваше с него. Още по-необичайни бяха мургавите пръсти, които издърпаха книгата от ръцете му и я захвърлиха на масата.

— Скучна научна фантастика, която четат само децата — каза язвително Ким.

Не му го казваха за пръв път.

— В научната фантастика се използват два пъти повече думи отколкото в обикновената проза. Читателите на научна фантастика в процентно отношение са…

— Дрън-дрън. Днес ме накара да се чувствувам като последната глупачка.

— Сама се показа като такава. Съжалявам.

Загриженото изражение на Брайън й подействува; на нея по начало бързо й минаваше. Разсмя се и му подхвърли книгата, която се плъзна върху резенче домат на масата. Той се усмихна и избърса корицата със салфетката си.

— Всъщност вината не беше твоя — каза той. — Стария Бетсър може да е математически бог в програмирането, но изобщо не го бива да обяснява.

— Какво искаш да кажеш?

Заинтригувана, тя се пресегна и си отчупи парче от сандвича му. Той забеляза, че зъбите й са бели и равни, а устните — алени, и то без никакво червило. Подаде й каквото бе останало от закуската.

— Непрекъснато се отклонява и потъва в обяснения, които нямат нищо общо с материала. Винаги отварям на следващата глава в учебника, за да не се обърквам, щом вземе да разяснява нещо.

— Виж ти! — възкликна Ким при мисълта, че има хора, които учат материал, без да са длъжни, когато могат да се занимават с далеч по-приятни работи. — Да не би да си по-добър от него, господин Умнико?

— Ще го сложа в малкото си джобче, госпожице Пилешки мозък. С напълно неизвестната засега светкавична система на обучение на Брайън Делейни. На първо място, изобщо не е толкова важно да знаеш точно как да решиш дадена задача.

— Звучи тъпо. Как ще решиш задачата, ако не знаеш откъде да започнеш?

— Като направиш точно обратното. Така ще научиш много от пътищата, по които не можеш да я решиш. И много от погрешните методи. И щом систематизираш най-често срещаните грешки, не ти остава нищо друго, освен да направиш каквото трябва, без много да се мъчиш.

Той помнеше къде бе сбъркала тя и му беше ясно точно какво не разбира. Обясни й го търпеливо, по няколко начина, докато накрая тя го проумя.

— Това ли било! А защо гадният Бетсър не го обясни така? То си е направо очевидно.

— Всичко става очевидно, щом веднъж го разбереш. Защо не поработиш върху останалите примери, докато наистина не го усвоиш?

— Може би утре. Сега трябва да бягам, имам работа.

И тя наистина изтича вън от столовата. Той я проследи с поглед, клатейки глава. Момичета! Странна порода. Взе книгата и се намръщи при вида на доматените петна. Немарлива работа! Патка! Не си дава сметка, че трябва да затвърди наученото, докато е още прясно в главата й. Бе готов да се обзаложи, че до утре ще е забравила всичко.

Така и стана.

— Ти беше прав. Нищо не ми остана в главата. Мислех, че го помня, но…