Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 53

Той въздъхна прочувствено и обърна очи към небето. Ким се изкикоти.

— Виж какво — каза той, — наистина няма смисъл да си губиш времето да научиш нещо, ако не отделиш малко повече време за затвърдяването му. Първо, не можеш истински да разбереш даден проблем, щом си го обясняваш само но един начин. Трябва да се разсъждава върху всяко ново понятие — на кои от старите прилича и от кои се различава. Не го ли свържеш с тях, то ще се изпари в момента, в който престанеш да мислиш за него. Това имах предвид вчера, като казах, че решението не с важно. Важното са приликите и разликите. — Брайън усети, че говори на вятъра, и реши да изиграе коза си. — Както и да е, съставил съм самообучаваща програма, която разглежда доста опростено въпроса с последователните приближения. Ще ги дам едно копие. Можеш да си я пускаш винаги, когато усетиш, че пердето в мозъка ти започва да се спуска, и веднага всичко ще ти се изясни. И ако не друго, поне ще ги помогне да минеш тази част на курса.

— Наистина ли имаш такава програма?

— Да не мислиш, че те лъжа?

— Не зная. Наистина не зная нищо за теб, господин Интелект.

— Защо го каза?

Изпита някаква смесица от яд и обида. Беше чувал състудентите си да подвикват този прякор зад гърба му. И да се смеят.

— Извинявай, не исках, казах го неволно. Всеки тъпак, който те нарича така, сам е такъв. Извиних ти се, хайде, не се сърди.

— Не се сърдя — каза той и усети, че наистина е така. — Дай ми регистрационния си номер и ще прехвърля копие от програмата в модема ти.

— Все го забравям, но го имам записан някъде.

Брайън изстена:

— Не можеш просто така да го забравиш! Все едно да си забравиш кръвната група.

— Че аз не я знам.

Те се разсмяха и той намери единственото решение:

— Тогава ела у дома да ти дам копието.

— Ще ми го дадеш ли, наистина? Ти си бил голяма работа. Брайън Делейни.

Тя с благодарност улови ръката му. Пръстите й бяха много, много топли.

8.

25 март 2023

Хората от опашката мърмореха и се оплакваха, но не и Беникоф. Не само че нямаше нищо против, но дори бе доволен от охраната. Когато най-сстне стигна до двамата военни полицаи, те хладно поискаха картата му за самоличност, въпреки че отлично го познаваха. Разгледаха я внимателно, сетне и пропуска му за болницата и чак тогава го пуснаха до вратата. Отключи я друг охранител, който пазеше отвътре.

— Имате ли проблеми, сержант?

— Обичайните и вие знаете с кого.

Беникоф кимна утвърдително. Той бе свидетел как генерал Шорхт бе сапунисвал този сержант — и то главен сержант с нашивки от лактите до раменете, — но за генерала това нямаше никакво значение.

— И аз си имам неприятности с него, затова съм тук.

— Труден живот — рече сержантът с явна апатия.

Беникоф намери вътрешен телефон, позвъни на секретарката на Снеърсбрук и разбра, че лекарката е в библиотеката. Обясниха му как да я намери.

Подвързани с кожа медицински книги закриваха всички стени; от години бяха безнадеждно остарели до една, но ги бяха оставили за украса. Библиотеката бе изцяло компютризирана, тъй като всички книги се издаваха в дигитален вид. Това стана възможно, едва когато бяха приети конвенции и стандарти за илюстрациите и графиките, в повечето случаи анимационни. Сега всяка книга или списание се въвеждаха в базата данни на библиотеката в мига на публикуването им. Ерин Снеърсбрук седеше пред терминала и даваше устни команди.