Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 44

Подсвирвайки си през зъби, младият мъж тръгна по коридора, зави и мина край стая 330 без да поглежда. Спря на следващия ъгъл, огледа се в двете посоки и пъргаво и безшумно се върна пред стаята. Не се виждаше никой. С ръка в черната чанта той рязко отвори вратата и видя празните легла. Преди да успее да реагира, двама мъже, по един от двете му страни, тикнаха дулата на автоматичните си пистолети в диафрагмата му.

— Каквото и да си намислил, не го прави! — каза по-високият.

— Здрасти! — отвърна младият мъж и пусна чантата, от която измъкна револвер със заглушител във формата на луковица.

Стреляха, за да го ранят, не да го убият. Бързи изстрели в ръцете и рамото. Още се усмихваше, когато падна по лице на пода. Преди да го сграбчат и обърнат, се чу приглушен пукот.

Изглеждаха доста смутени, когато Шорхт се вмъкна дебнешком в стаята.

— Сам го направи, сър, преди да успеем да го спрем. Единичен изстрел в гърдите с експлозивен куршум. Отвори си страшна дупка. Нищо не е останало за закърпване — дори тук, в болницата.

Ноздрите на генерала се разшириха и гневният поглед, с който порази първо единия, после другия като с оръдейни изстрели, бе по-красноречив от всякакви упреци. В него се четеше заплахата от мъмрене, разжалване, разбити кариери. Той обърна и изтрополи навън, където го чакаше Беникоф.

— Обади се на ФБР за трупа. Изяснете всички факти.

— Добре. Сега ще ми кажете ли каква е цялата тая работа?

— Не. Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре. А ти вече знаеш достатъчно. Ще ти кажа само, че вероятно става дума за нещо много по-голямо, отколкото допускахме. Няма да позволим подобно нападение да се повтори. Ще поставим денонощна охрана, докато състоянието на пациента позволи преместването му. Ще го махнем от тази болница и ще го закараме на Острова на идиотите, от другата страна на залива — на Коронадо. Не обичам флота, но поне са военни все пак. Надявам се, че ще съумеят да опазят един-единствен човек в тяхната болница в най-голямата военноморска база на света.

— Няма съмнение. Но трябва да ме запознаете с обстоятелствата, предхождащи този опит за убийство. Иначе моето собствено разследване ще бъде компрометирано.

— Когато му дойде времето, ще бъдеш информиран — каза с леден тон генералът.

Но Беникоф не се предаваше; гласът му бе не по-малко студен от този на генерала.

— Това не ме задоволява. Ако хората, стоящи зад всичко това, са същите, които простреляха Брайън, аз трябва да го знам. Кажете ми.

Генерал Шорхт дълго се колеба, преди да се реши.

— Ще научиш само абсолютния минимум. Имаме информатор в една престъпна организация. Разбрал е за подготовката на това убийство и се свърза с нас при първия удобен случай. Знае само, че убиецът е бил нает, но не му е известно от кого. Ако научи и това, ще бъдеш уведомен. Доволен ли си?

— Да. Стига да не забравите.

Беникоф отвърна със слънчева усмивка на изпълнения с омраза поглед на генерал Шорхт, обърна се и си тръгна. Намери Снеърсбрук в кабинета й, затвори и заключи вратата преди да й разкаже какво се бе случило.