Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 46

Тя постави суперкомпютъра в стерилната ваничка. Пръстчетата на робота се спуснаха над него, проучиха го, взеха го и го завъртяха в нужното положение за имплантация. Когато подготовката завърши, повдигнаха компютъра и го спуснаха през отвора в черепа на Брайън.

— Преди компютърът да заеме окончателното си положение в мозъка, се установяват връзките между него и всеки от филм-чиповете. Ето, връзките са готови, компютърът е поставен на мястото си. Щом се осъществи и последната, външната връзка, ще започнем затварянето. Компютърът би трябвало вече да е в действие. Програмиран е с възстановително-обучаващ софтуер. Той разпознава подобни или сходни сигнали и пренасочва нервните импулси в чиповете. Да се надяваме, че тези спомени ще станат достъпни за Брайън.

— Малко странен подарък за абитуриент — каза Доли. — Момчето има нужда от дрехи и ново яке.

— Нека сам си ги избере. Просто излезте по магазините след училище — каза Пади и с пъшкане се наведе да завърже връзките на обувките си. — Ако питаш мен, дрехите не са подходящ подарък за момче. Особено за такъв случай. Той завършва гимназия за по-малко от година и вече се стяга за университета. А е само на дванайсет години.

— Не ти ли е минавало през ум, че го изтормозваме с това бързане?

— Доли, знаеш много добре, че не е така. Ние не го тормозим. Просто се стремим да не задържаме развитието му. Идеята да завърши гимназия толкова бързо си беше негова, тъй като иска да посещава курсове, които не са застъпени в средните учебни заведения. Затова и настоява да види къде работя. Така че това е един от най-вълнуващите мигове в живота му, той вече притежава нужната основа, за да върви напред. За него университетът е рог на изобилието, пълен с вкусни неща.

— Е, така е. Той наистина трябва да яде повече. Като седне пред компютъра, се забравя.

— Метафора! — разсмя се Пади. — Става дума за интелектуална храна, която да засити любознателността му.

Тя се засегна, но се опита да не го показва.

— Присмиваш ми се, само защото се тревожа за здравето му.

— Не ти се присмивам. А здравето му е отлично. Теглото му е нормално, избуява като плевел, плува и работи като всяко друго хлапе. Жаждата му за знания — ето това е различното. Искаш ли да дойдеш с нас? Днес е големият му ден.

Тя поклати глава.

— Не е за мен. Забавлявайте се и гледайте да се приберете до шест часа. Ще приготвя празнична пуйка, а и Мили и Джордж ще дойдат по-късно. Искам да свърша всичко навреме.

Вратата се отвори с трясък и Брайън влетя вътре.

— Още ли не си готов, татко? Време е да тръгваме.

— Теб чакам. — Брайън отново бе вече вън. Пади извика след него: — Кажи довиждане на Доли.

— Чао! — и момчето изчезна.

— Важен ден за него — извини го Пади.

— Важен, разбира се — каза си Доли, когато вратата се затвори. — А аз съм просто слугинята в тази къща.

Изкуственият остров и нефтените платформи около него се бяха превърнали в дом за Брайън. Необичайната среда вече не му правеше впечатление. В началото, когато всичко бе ново, той често тръгваше да изследва съоръженията, като се спускаше до най-долното ниво по стръмните стълби, където морските вълни се разбиваха около стоманените крака. Или се изкачваше нагоре, чак до слънчевите колектори, като веднъж дори се промуши покрай спуснатата бариера, за да се изкатери по стълбата на комуникационната мачта върху административната сграда, най-високата точка на УСИ. Но любопитството му към тези механични конструкции отдавна бе вече задоволено; имаше да мисли за много по-важни и интересни неща, докато минаваха по моста към платформата, върху която се намираше лабораторията.