Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 42

— Не мисля. Оценявали са учебни тетрадки, а не лични дневници. Но всичко това няма връзка с въпроса. Ще помисля за моралността на подобна съмнителна практика някой друг път. Сега говорим за Брайън. Та какво ви разкриха тези тайни записи?

— Един изключително необикновен и оригинален ум. ЛОГО, както знаете, е нещо повече от първия компютърен език, който децата научават. Той е много гъвкав, когато се прилага правилно. С удоволствие открих, че Брайън не само е решавал задачите за домашно, но когато е стигал до дадено решение, се е опитвал да състави метапрограма, включваща всички решения. Изобретил е база данни от правила АКО — ТО ТОГАВА за нуждите на своето собствено програмиране. Например, ако е нужен някакъв отговор, той вмъква няколко реда или код. И редактира по-късно. При ЛОГО това е много лесно — ако знаеш как, — защото разполагаш с всички инструменти. Например, докато другите ученици се учели да рисуват картинки, графични програми, използвайки ЛОГО, Брайън бил далеч по-напред от тях. Той запаметил и индексирал всеки един изобразителен фрагмент с променливи параметри, заедно с геометричните ограничения относно мястото на изображението. Сега неговите програми рисуват карикатури на съучениците му, и на мен в това число, в които приликата с прототипа е неоспорима. Те дори могат да менят изражението си. Това беше миналата седмица, а той вече е усъвършенствувал програмите си. Фигурите вече могат да вървят и да решават прости задачи направо на екрана.

Пади имаше за какво да мисли, когато вечерта се прибра у дома.

Беникоф и хирургът се сепнаха, когато вратата се отвори с трясък и на прага застана генерал Шорхт. Закопчаният с безопасна игла празен ръкав на куртката му се разлюля, когато той вдигна показалеца на лявата си ръка към Снеърсбрук.

— Вие. Ако вие сте д-р Снеърсбрук, тръгвайте с мен.

Лекарката бавно се обърна с лице към натрапника. Трябваше да вдигне глава нагоре за да срещне погледа на високия генерал. Не изглеждаше уплашена.

— Кой сте вие? — попита с леден глас.

— Кажи й — обърна се троснато Шорхт към Беникоф.

— Това е генерал Шорхт, който е…

— Достатъчно. Това е военен спешен случай и имам нужда от вашата помощ. В интензивното отделение има пациент на име Брайън Делейни, който е в голяма опасност.

— Това ми е много добре известно.

— Опасността не е от медицинско естество. Става въпрос за физическо нападение — опита се да обясни Беникоф, но генералът му даде знак да мълчи.

— После. Имаме съвсем малко време. Болничните власти ме информираха, че пациентът е твърде зле, за да бъде преместван.

— Точно така.

— В такъв случай трябва да се променят данните му. Ще дойдете с мен, за да направите това.

Снеърсбрук почервеня — не беше свикнала да й говорят по този начин. Малко преди да избухне, се намеси Беникоф.

— Докторе, нека набързо ви обясня. Имаме сериозни основания да смятаме, че когато са стреляли по Брайън, е имало и други убити. Щом генералът е тук, значи се е намесила агенцията за национална сигурност. Убеден съм, че скоро ще разполагаме с повече подробности, но ви моля да помогнете в този критичен момент.