Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 41

— Нещо лошо ли се е случило, д-р Гимъл? — попита Пади, опитвайки се безуспешно да прикрие тревогата в гласа си. — Тръгнах веднага щом ми се обадихте.

Гимъл се засмя и поклати глава.

— Тъкмо обратното — новините са добри. Когато разговарях с вас и съпругата ви за последен път, спомням си, че ви казах да бъдете търпеливи и че на Брайън му е необходимо време, за да се приспособи към съвършено новия за него живот. Всяко дете, изтръгнато от своето малко градче, и то от чужбина, и попаднало на другия край на света, се нуждае от време, за да привикне с всички промени. Когато направих моята оценка, бях сигурен, че Брайън ще има проблеми, и бях готов за най-лошото. Скоро открих, че е бил тормозен и отхвърлен от връстниците си в Ирландия, които му се подигравали и — извинете ме за думата — го наричали „копеле“. И което е още по-лошо, чувствувал се е отхвърлен и от страна на най-близките си роднини след смъртта на майка си. Сега се срещам с него веднъж седмично и правя всичко възможно да му помогна да се приспособи. Радостното е, че му е нужна все по-малко и по-малко помощ. Трябва да признаем, че не е много общителен по отношение на съучениците си, но това ще се оправи с времето. Що се отнася до работата му в клас, едва ли може да се желае нещо по-добро. С много малко усилия от страна на учителите, от слаб ученик сега се е превърнал в отличник по всички предмети.

— „Усилия“ звучи зловещо. Какво имате предвид?

— Може би не употребих най-точната дума за случая. Струва ми се, че „награда за усилията“ го изразява по-добре. Както добре знаете, опитните учители не пропускат да забележат и поощрят доброто държание и добрата работа. Всъщност става дума за позитивно насърчаване — една техника с доказан ефект. Обратното — изтъкването на неуспехите — не постига почти нищо, освен насаждане на чувство за вина, което в повечето случаи води единствено до непродуктивност. В случая с Брайън компютърът се оказва ключът към решаването на всички проблеми по обучението му, които той срещаше. Четох сведенията — можете да ги видите, ако желаете — за постиженията му през изминалите една-две седмици…

— Сведения? Боя се, че не разбирам.

Гимъл смутено нареждаше и пренареждаше кламерите по бюрото си.

— В това няма нищо необичайно или незаконно. Обикновена практика в повечето училища. Всъщност това е задължително изискване тук, в Университета за свободна инициатива. Вероятно сте го прочел в договора си за работа, когато сте го подписвал.

— Едва ли. Бяха петдесет страници със ситен шрифт.

— Какво беше мнението на вашия адвокат?

— Не съм се съветвал с адвокат. По онова време живеех, така да се каже, в постоянен стрес. Искате да кажете, че към компютъра на всеки ученик в това училище има устройство, позволяващо проследяването и записването на всичко, което се въвежда?

— Общоприета практика; твърде полезно диагностично и възпитателно средство. В края на краищата, нали по времето на тетрадките са ги събирали за оценка? Можела се каже, че достъпът до компютрите на учениците е почти същото.