Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 35

— Ти ходи ли в Ирландия?

— Нямаше нужда. Знаех го. Прекарахме медения си месец в Акапулко. Отвратително беше. Хората трябва да проумеят, че в Съединените Щати нищо не им липсва и че тук е по-хубаво, отколкото където и да било в чужбина. По това време Пади бе вече на новото място и преподаваше в Университета за свободна инициатива, с двойно по-висока заплата, отколкото в Канзас. Това беше добре дошло, тъй като трябваше да заплатим известна сума на роднините в Ирландия. Но си струваше, защото щяхме да отървем момчето от нищетата. Пади свърши всичко сам, макар че не беше много лесно. Наложи се да пътува три пъти до Ирландия, за да уреди всичко. Докато беше там последния път обзаведох стаята на детето. Той имаше приятел там — някой си Шон, с когото били съученици. После станал адвокат. Пади трябвало да се яви и в съда. Бяхме сключили католически брак, и това било първото нещо, за което го попитали. Иначе нямаше да имаме никаква надежда за осиновяването. После го подложили на унизителни тестове за бащинство. Но имаше за какво, в края на краищата. Самолетът щеше да пристигне с четири часа закъснение, но аз не мръднах от летището. Струваше ми се, че слизат последни. Никога няма да забравя онзи миг. Пади изглеждаше толкова уморен! Ами момчето! Кожата му бе прозрачна, сякаш никога през живота си не бе виждало слънце. Мършаво, с ръце като кибритени клечки, стърчащи от мръсното яке. Помня, че се огледах — срамувах се да не ме видят с това толкова зле облечено дете.

Снеърсбрук й даде знак с ръка да млъкне и провери отново дали лампата за запис свети.

— Добре ли си спомняш този момент, Доли?

— Никога няма да го забравя.

— В такъв случай трябва да ми разкажеш за него най-подробно. Заради Брайън. Паметта му е… да речем, увредена. На мястото си е, но трябва да го накараме да си спомни това.

— Не разбирам.

— Ще ми помогнеш ли, дори да не разбираш?

— Щом искате, докторе… Щом казвате, че е толкова важно. Свикнала съм да приемам нещата на доверие. Пади бе мозъкът в нашето семейство. И Брайън, разбира се. Мисля, че ме имаха за глупачка. Не че някога са го казвали, но то се усещаше.

— Доли, давам ги думата си, че ти си единственият човек на света, който може да помогне на Брайън сега, в този момент, докато не е станало късно. Никой тук не те смята за глупачка. Трябва да възстановиш тези спомени. Трябва да опишеш всичко, така, както го помниш. С най-малките подробности.

— Е, щом казвате, че е толкова важно, че ще помогне, ще направя каквото мога. — Тя се изправи решително. — Като малък Брайън бе много привързан към мен. Едва когато поотрасна, се отчужди. Но мисля, дори съм сигурна, че тъкмо тогава имаше нужда от мен.

Пади водеше момчето за ръка. И двамата изглеждаха уморени до смърт. Баща и син — еднаквата червена коса със златист отблясък не оставяше място за съмнение.