Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 36

— Трябва да взема чантите — каза Пади. Тя усети допира на небръснатата му буза, когато я целуна. — Наглеждай го.

— Здравей, Брайън. Аз съм Доли.

Той наведе глава и мълчаливо се извърна. Дребничък за осемгодишно момче. Човек не би му дал повече от шест. Мършав и доста мръсен. Недояждане, лоши навици. Тя ще се погрижи за всичко.

— Подредих ти твоя стая, ще ти хареса.

Доли несъзнателно понечи да го прегърне, усети го, че трепери и се отдръпва. Нямаше да е лесно. Тя се усмихна насила, опитвайки се да скрие смущението си. Слава богу, Пади се връща с багажа.

Щом колата потегли, момчето почти веднага заспа на задната седалка. Пади се прозя широко и се извини.

— Няма нищо. Пътуването беше ужасно, нали?

— Дълго и уморително. И… как да кажа… — той погледна към Брайън през рамо — не много лесно в известен смисъл. Ще ти разкажа всичко довечера.

— Спомена по телефона за някакъв проблем с паспорта.

— Формалности. Бил съм ирландец по рождение и натурализиран американец, а пък Брайън си оставал ирландец, въпреки че това би трябвало да е уредено в документите по осиновяването. Но не и според американския консул в Дъблин. Попълвахме разни формуляри и в края на краищата се оказа по-лесно да извадя на Брайън ирландски паспорт и да уредя останалото тук.

— Ще го уредим веднага. Момчето е американец и не му трябва чуждестранен паспорт. Горя от нетърпение да ти покажа стаята. Подредих я както се разбрахме. Легло, малко бюро, няколко хубави картини. Ще му хареса.

Чуждата къща никак не допадна на Брайън. Отначало бе прекалено уморен, за да мисли за това. Събуди се, докато баща му го пренасяше вътре. Яде някаква супа със странен вкус и сигурно е заспал на масата. Когато отвори очи на сутринта, едва не извика от уплаха — всичко бе толкова необичайно. Спалня, по-голяма от гостната у дома. Познатият свят си бе отишъл — заедно с дрехите му. Късите му панталони, фланелката, ризата — всичките в сиво и черно — бяха изчезнали, докато е спял. На тяхно място се мъдреха нови одеяния в ярки цветове. Дълги панталони. Вратата се отвори; Брайън трепна и дръпна завивките до брадичката си. Беше баща му; усмихна се едва-едва.

— Добре ли спа? — Той кимна. — Чудесно. Вземи един душ, ей го там, пуска се също като онзи в хотела в Дъблин. И се облечи. След закуска ще ти покажа новия ти дом.

Трябваше да свиква с душа и не беше сигурен дали му харесва. Голямата чугунена вана у дома в Тара си беше нещо къде по-добро.

Когато излязоха, всичко му се стори прекалено непознато и различно, за да го възприеме отведнъж. Слънцето грееше прекалено силно, въздухът бе прекалено влажен. Къщите бяха с необичайна форма, колите бяха много големи и се движеха по дясното платно на пътя. Новият му дом бе странно място. Настилката на улиците бе прекалено гладка. И навсякъде вода, никакви хълмове и дървета. Само плоският мръсен океан и черните метални предмети във водата от всички страни. Защо беше така? Защо не бяха на сушата? Когато пристигнаха на голямото летище, се качиха на друг самолет и прелетяха над целия щат Тексас — така го нарече баща му — само за да дойдат в тази явно безкрайна и гола пустош.