Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 33

— Бих искала да знам повече за тази история, мисис Делейни.

— Защо? Минала работа, какво да ровим… Съпругът ми е мъртъв от девет години. Бяхме се… разделили. Разведени бяхме. Живеех при семейството си в Минесота. Не поддържахме връзка. Дори не знаех, че Пади е болен, никой нищо не ми казваше. Навярно разбирате как се чувствам. За пръв път научих, че не е бил в ред със здравето си, когато Брайън ми се обади за погребението. Това е всичко.

— Съжалявам, че сте били разделени. Но колкото и трагично да е това, то все пак не променя подробностите от раните години на Брайън. Трябва да ми разкажеш за тях. Искам да вникна в детството му. Сега, когато съпругът ти е мъртъв, ти си единственият човек на света, който може да ми даде тези сведения. Мозъкът на Брайън е сериозно увреден, разрушени са обширни зони. Той има нужда от помощта ти, за да възстанови спомените си. Признавам, че голяма част от това, което върша, е експериментално, и че никога не съм го вършила преди, но то е единственият му шанс. За да успея, трябва да знам къде и какво да търся в миналото му.

Проблемът е в това, че за да върна паметта на Брайън, аз трябва да проследя развитието на съзнанието му от най-ранно детство. Сложната структура на човешкото съзнание може да бъде наново изградена само от основата нагоре. Представите и понятията от по-високите нива не могат да бъдат активизирани, ако не сме в състояние да работим с техните по-ранни форми. Ще се наложи да конструираме наново съзнанието му — съвкупността от представи — по почти същия начин, по който те са се формирали в детството. На този етап само ти можеш да ме насочваш. Ще ми помогнеш ли да му върнем миналото с надеждата, че тогава той ще има и бъдеще?

Доли слушаше със здраво стиснати и побелели от усилието устни. Трепереше. Ерин Снеърсбрук чакаше в търпеливо мълчание.

— Минало е много време, откакто Брайън и аз живеем далеч един от друг. Но аз го отгледах, дадох всичко от себе си. Не съм го виждала от погребението…

Тя отново извади кърпичката, попи ъгълчетата на очите си, прибра я и изправи глава.

— Знам, че ти е трудно, Доли. Но е жизнено важно да узная тези факти. Мога ли да те попитам къде за пръв път се срещнахте със съпруга ти?

Доли въздъхна, после кимна в знак на мъчително съгласие.

— В Канзаския университет. Пади пристигна там от Ирландия, както ви казах. Беше преподавател в университет. В педагогическия факултет. Аз също преподавах, семейно планиране. Както сигурно знаете, все повече и повече се налага мнението, че всички проблеми на околната среда се дължат най-вече на свръхнаселеността, тъй че тази дисциплина вече не е забранена в учебните заведения. Пади беше математик, много добър математик, с квалификация, надхвърляща нивото на нашия колеж. Ето защо беше назначен в новия университет в Тексас и докато го открият, преподаваше в Канзас само временно. В договора му имаше такова условие. Искаха да го обвържат. Заради самите тях, не толкова заради него. Той беше самотен, нямаше приятели. Дъблин му липсваше жестоко. Така казваше — жестоко. Не че много говореше за себе си. Преподаваше на студентите от долните курсове, които се интересуваха единствено от оценките и нехаеха за предмета му. Това го вбесяваше. Някъде по тона време започнахме да излизаме. Той ми имаше доверие и аз знаех, че моето присъствие му носи утеха.