Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 32

Процедурите по възстановяването на мозъка на Брайън бяха изтощителни, а тя имаше и други пациенти и насрочени операции. Променяше разписанието, търсеше и получаваше помощта на най-добрите хирурзи и поемаше само най-неотложните случаи. И въпреки това вече дни наред работеше по двайсет и четири часа. Докато правеше бележки ни глас по току-що извършената манипулация, гласът й трепереше. Компютърът й щеше да ги запамети и възпроизведе. Ще трябва да вземе „Декседрин“, за да изкара деня. Идеята не е от най-възхитителните, но май няма голям избор.

Свърши, прозина се и се протегна.

— Край на доклада. Включѝ вътрешното разговорно устройство. Маделин.

Компютърът прие новата команда и повика секретарката.

— Слушам, докторе.

— Да влезе мисис Делейни.

Тя потри ръце и изправи гръб.

— Включи и записвай във файл с име „Доли Делейни“ — каза тя и провери дали е светнал малкият червен индикатор в основата на настолната лампа. Вратата се отвори и тя се усмихна на жената, която колебливо пристъпи вътре. — Добре направи, че дойде — посрещна я с усмивка Снеърсбрук, като се изправи бавно и посочи стола от другата страна на бюрото. — Чувствувай се като у дома си, мисис Делейни.

— Моля ви, докторе, наричайте ме Доли. Бихте ли ми казали как е той?

В гласа й се долавяше напрегнатост, като че едва успяваше да запази самообладание. Слаба жена с остър поглед, стиснала с две ръце огромна дамска чанта на коленете си. Като бариера.

— Никаква промяна. Доли, откакто говорих с теб вчера. Той е жив и трябва да сме благодарни. Но е пострадал сериозно и ще минат седмици, а може и месени, преди да разберем какъв ще е резултатът от процедурите. Ето защо ми е нужна твоята помощ.

— Не съм медицинска сестра, докторе. Не виждам какво бих могла да направя. — Тя пооправи чантата на коленете си, но я остави като бариера. Беше красива жена и щеше да изглежда още по-добре, ако ъгълчетата на устата й не бяха така рязко отпуснати надолу. Имаше вид на човек, към когото съдбата не е била особено благосклонна, и е обиден на целия свят. — Имате нужда от помощ, но аз нямам ни най-малка представа какво се е случило с Брайън. Всички ми казват, че просто е имало някакъв нещастен случай в лабораторията. Надявах се, че вие ще можете да ми обясните. Кога ще мога да го видя?

— Веднага щом това стане възможно. Но трябва да знаеш, че Брайън е претърпял значително увреждане на черепа и съответно е получил сериозна травма на бялото вещество на мозъка. Налице е… разстройство на паметта. Но може да му се помогне, ако намеря начин да събудя някои от ранните му спомени. Затова ми е необходима повече информация за твоя син…

— Доведен син — заяви решително тя. — Патрик и аз го осиновихме.

— Извинете, не знаех.

— Няма нищо, докторе, няма за какво да се извинявате. Всички го знаят. Брайън е роден син на Патрик, който преди да се срещнем, преди да напусне Ирландия, е имал връзка с някакво местно момиче. Майката на Брайън.

Доли извади дантелена кърпичка, леко попи дланите си и я пъхна обратно в чантата, която се затвори с остро щракване.