Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 238

— Защо оставихте това съобщение? — попита Брайън.

— Мисля, че е очевидно. Към теб е извършена голяма несправедливост. Бекуърт си мислеше отначало, че си мъртъв, наистина се хвалеше с престъплението, каза ми за убитите, каза също, че и аз съм замесен. Направи го, за да си осигури мълчанието ми. Твърдеше, че никой нямало да повярва, че не съм участвал в конспирацията още от самото начало, и това очевидно бе истина. Но сетне нещо се обърка, Бекуърт бе много разстроен. По онова време вече Томсън ръководеше завода, а аз приключвах с разработката на ИИ. Знаех, че Бекуърт ще замине скоро и го принудих да уреди и моето изчезване.

— Принудихте ли го? Не ви разбирам.

В усмивката на Бочорт липсваше всякаква топлинка.

— Би разбрал, млади човече, ако бе преживял годините на управление на Чаушеску в моята родина. След като още в самото начало се убедих, че това, което върша, е незаконно, предприех няколко стъпки, за да си осигуря безопасността. В университетския компютър заложих програма. На практика — вирус. Ако не се свържех с нея по шифрован път един път месечно, то програмата щеше автоматично да предаде шифрограма до Интерпол. Бекуърт никак не се зарадва, когато му дадох да прочете текста на шифрограмата и му обясних как ще се задейства програмата. Без разбира се да му разкривам къде се намира компютърът. В крайна сметка той с неохота прие, че ако остана жив, няма да представлявам заплаха за тях. Когато разкрих, че се готви да замине, настоях да осигури и моето изчезване. И ето, сега си живея тихо, под грижите на моите братовчеди, които са щастливи, че могат да се възползват от швейцарския лукс. Единственото, което ме безпокоеше, бе тази голяма несправедливост спрямо теб: това е причината за съобщението ми. Исках да се срещнем — с теб и с твоя ИИ, разбира се.

— МИ — рече Свен. — Машинният интелект не е изкуствен.

— Приемам поправката и моля за извинение. А що се отнася до теб, Брайън, искам да ти дам оскъдната информация, която имам за тази конспирация.

— Знаете ли кой стои зад всичко това?

— Уви, не. Имам обаче една-единствена важна улика. Подслушвах всички телефонни разговори на Бекуърт. Това бе първата задача, която твоят ИИ предприе: да подслушва всички телефони, които Бекуърт би използвал. Той бе много предпазлив и само веднъж се изпусна и говори със заговорниците по телефона. Това бе, когато разбра, че си още жив и че опитът за покушение се е провалил. Все още ти представляваше заплаха и трябваше да бъдеш премахнат. Телефонният номер, на който позвъни, бе откачен на следващия ден, затова единственото, което мога да ти кажа, е, че се намираше в Канада. Но човекът, с когото Бекуърт говори, не бе канадец.

— Откъде знаете?

— Мой мили господине! Узнах го по същия начин, по който разбрах веднага, че ти звъниш на моя номер. Гласът ти те издаде — глас на роден в Южна Ирландия и израсъл в Щатите човек. Всяка произнесена дума бе своего рода идентификация. Аз стигнах до работата си по ИИ чрез изследванията си в областта на лингвистиката. Дисертацията си по филология защитих в Копенхагенския университет, където следвах стъпките на великия Ото Йеснерсен. Ето защо трябва да ми повярваш, че мъжът не бе канадец. Слушах записа многократно и съм напълно сигурен.