Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 118

Хари Харисън

— Но как би могъл да създадеш интелигентна машина, след като не знаеш абсолютно точно какво нещо е интелектът?

— Като създам машина, която да издържи Теста на Тюринг. Сигурен съм, че знаеш в какво се състои той. Поставяш на единия терминал човек, който си говори с друг човек на друг терминал; могат да се зададат безброй въпроси и да им се отговори, за да се убеди единият човек, че от другата страна на връзката стои също човек. Както ти е известно, историята на създаването на ИИ е пълна с програми, които не са успели да издържат теста.

— Но това е само номер, за да убедиш някого, че машината е човек. То все още не дава дефиниция какво всъщност е интелектът.

— Напълно вярно, но тъкмо това е позицията на Тюринг. На практика няма нужда от дефиниция, тя не е необходима. Не можеш да дефинираш неща, а само думи. Имаме склонността да наричаме даден човек интелигентен, защото умее да решава дадени проблеми, или да усвоява нови умения, или да върши онова, което могат другите. В крайна сметка единствената причина, поради която смятаме другите за интелигентни, е че в интелектуално отношение те се държат като човешки същества.

— Но не ли би могло нещо друго да бъде също интелигентно и без да е човек? Например делфинът или слонът?

— Разбира се, и можем да ги наричаме интелигентни, стига да искаме. За мен обаче думата интелигентност е просто способ да обясня всички онези неща, в които бих искал да се усъвършенствам, както и всичко, което бих искал да върши нашият ИИ. Бедата е в това, че не знам точно какви са тези неща. Причината, поради която се използват онези два терминала, просто се крие в това, че не би трябвало да има значение как изглежда нещото, след като дава на всички въпроси, зададени от другата страна, отговори, които не се различават от човешките. Извинявай за лекцията, за това, че ти казвам неща, които знаеш. Но аз съм се заел с разработката на такъв ИИ, който да издържи този тест. Ето защо въпросът ми е: би ли искала да помогнеш?

За пръв път от началото на разговора Шели поизгуби от самообладанието си, бе повече жена, отколкото офицер. Докато Брайън говореше, очите й се бяха разтворили широко, бе подпряла с пръсти брадичката си и недоверчиво поклащаше леко глава.

— Разбирам за какво става дума, макар да звучи и напълно невъзможно, и невероятно вълнуващо. Да не искаш да кажеш, че работиш върху машина, която аз ще определя като интелигентна?

— Точно така — рече твърдо Брайън. — Мога да те уверя, че истински ИИ бе проектиран и че той ще бъде създаден.

— Щом е така, бих искала да участвам в тази работа! Това е толкова значимо и важно, че изобщо не бих се замислила повторно. — Тя се намръщи. — Има ли и други кандидати за тази работа?

— Утре се срещам с един — рече Бен. — И това е целият ни списък.

— Смятам, че бих могла да сдържам нетърпението си още известно време. Но ако ми позволите да помогна, то има начин да ви бъда от полза веднага.