Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 116

— Защо не? Обади се в Боулдър и…

Бен поклати глава.

— Няма нужда. С надеждата, че се съгласиш, помолих капитан Кан да долети тук.

— Е, тогава го повикай и дано се получи.

Бен се усмихна и се обади по телефона. Офицерът сигурно чакаше наблизо, защото морският пехотинец от охраната се появи само миг по-късно.

— Посетителят ви, сър.

Бен се изправи на крака, Брайън се обърна и разбра защо. Самият той също стана.

— Капитан Кан, това е Брайън Делейни.

— Радвам се да се запознаем, сър — рече тя.

Ръката й бе хладна и силна. Само едно разтърсване и отново я прибра до тялото си. Беше добре сложена и привлекателна жена, тъмнокоса и мургава. И много сериозна. Стоеше изправена, мълчалива, не се усмихваше, както впрочем и Брайън. Беникоф осъзна, че срещата не започна по най-добрия начин.

— Моля седнете, капитане — рече той и дръпна един стол. — Мога ли да ви предложа нещо за пиене?

— Не, благодаря ви.

— Аз ще взема една бира. А ти, Брайън? — Отговорът бе само рязко отрицателно поклащане на главата. Бен се отпусна на стола си. — Е, добре, капитане, това не би могло да е малкото ви име, нали?

— Малкото е Шели, сър. Поне повечето хора използват именно него. На иврит името ми е Шуламид, не е лесно за изговаряне.

— Е, добре тогава, Шели, благодаря, че дойде. Боя се, че не ти разказах много за работата, тъй като мерките за сигурност са много затегнати. Но след като си вече тук, мисля, че Брайън ще е в състояние да обясни всичко много по-добре. Брайън?

В съзнанието му изплуваха спомени. Беникоф трябваше да му каже, че капитанът е жена. Не че бе лошо. Или пък беше? Спомените за Ким бяха съвсем скорошни. Ала сега вече — скорошни само за части от съзнанието му. За възрастния Брайън тези злополучни събития бяха отдавна забравени, част от миналото, което най-добре беше да потъне в забрава. Осъзна, че мълчанието се проточи прекалено и че и двамата го гледаха.

— Извинете. Мислите ми блуждаеха, понякога и това се случва. Мисля да взема една бира и да ти правя компания, Бен.

Докато Бен поръчваше, Брайън се опита да подреди мислите и чувствата си. Капитанът не бе Ким, която може би бе вече дебела, омъжена и с пет деца. Усмихна се при тази мисъл и пое дълбоко въздух. Напред, забрави миналото. Обърна се към Шели.

— Не знам откъде да подхвана, освен от там, че бих имал нужда от помощ за един изследователски проект, който започвам скоро. Би ли могла да ми разкажеш с какво се занимаваш сега, за работата си?

— Не мога да ти разкажа подробно, защото всичко, което правя, е секретно. Но характерът на програмата е общоизвестен и лесно може да се обясни. Необходимостта от нея възникна поради това, че като цяло модерните бойни самолети са прекалено бързи за рефлексите на пилотите, а приборите — прекалено сложни. Ако летецът трябва лично да следи всички електронни системи, няма изобщо да му остане време да пилотира самолета. За да се помогне на пилота, винаги са се разработвали експертни системи, доразвивали са се и са се усъвършенствали — тяхната цел е да поемат колкото е възможно повече от задълженията му. Работата е много интересна.