Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 117

Хари Харисън

Гласът й бе нисък, съвсем леко дрезгав, говореше със самочувствие, седнала с изправен гръб на ръба на стола, сплела ръце върху скута си. По-скоро Брайън се чувстваше малко несигурен, не и тя. Не си бе представял помощника си точно така.

— Работила ли си с изкуствен интелект? — попита той.

— Всъщност не. Освен ако не приемем, че разработките на експертни системи са част от ИИ. Но съм в течение на новостите, тъй като част от тях са приложими в собствената ми работа.

— Това е много добре. По-добре ще е да те обуча, отколкото да те разучавам. Казаха ли ти от какъв характер ще е работата ти тук?

— Не. Съобщиха ми само, че е важна и че е свързана с ИИ. Мистър Беникоф освен това ми обясни, че е имало случай и на индустриален шпионаж, придружен от насилие. Държеше да разбера в какво бих могла да бъда въвлечена физически. Даде ми да прочета копие от доклада му за неразкритото престъпление. Каза ми също, че е имало и следващи опити за покушение срещу теб. Ако заработя по проекта, е възможно и самата аз да бъда изложена на опасност. Искаше да разбера добре това, преди още да ми предложи работата.

— Радвам се, че го е направил. Защото съществува реална физическа опасност.

За пръв път строгото й изражение се промени и тя се усмихна.

— Предполага се, че един офицер от военновъздушните сили трябва да е готов по всяко време за бойни действия. Когато съм се родила, Израел е бил все още един военен лагер. Баща ми и майка ми, както и всички останали, служеха във войската. Когато съм била на шест години, семейството ми е имигрирало в Америка и съм имала късмета да отрасна в мирна страна. Но все си мисля, че частица от тяхната сила и умение да оцеляват се е предала и на мен.

— Сигурен съм, че е така — рече Брайън и почти се усмихна.

Шели започваше да му харесва, нравеше му се самоувереният й вид.

Но не бе напълно сигурен дали желаеше да работи с жена — няма значение колко висока бе квалификацията й. Спомените за Ким все още се изпречваха на пътя му. Но щом Шели бе достатъчно добра, за да разработва експертни системи за военновъздушните сили, тя би трябвало да има и качествата да стане негова помощничка. А и фактът, че никога не се бе занимавала с ИИ, бе само в нейна полза. Някои учени развиват така нареченото „тунелно мислене“: след известно време започват да вярват, че подходът им към даден проблем е единствено възможният, дори и след като се докаже, че грешат. Трябваше просто да забрави от какъв пол е; обърна се с въпрос към Бен:

— Има ли някаква причина, поради която да не мога да дам на Шели известна информация за това, което правя? Преди да вземе решение, тя би трябвало да знае в какво се въвлича.

— Капитанът има допуск до най-строго секретни материали — рече Бен. — Аз поемам отговорността. Можеш да й кажеш всичко, което прецениш, че е необходимо да узнае.

— Добре тогава. Шели, намирам се в процес на създаване на изкуствен интелект. Не става дума за програмата, която сега наричаме ИИ. Имам предвид наистина цялостен, ефикасен, самостоятелен и функциониращ изкуствен интелект.