Читать «Опцията на Тюринг» онлайн - страница 115

— А за кикекунемало?

— Лесен въпрос. Това е смола, като копала.

— Готово, Брайън. Всичко, което заредихме, си е там, на място. Можеш да си го ползваш, когато поискаш.

— Все едно, че са истински спомени.

— За теб те са истински спомени. Просто са складирани по по-различен начин. А сега извинявай, но ще трябва да спрем дотук. Имам среща и държа да не закъснея.

Когато Брайън се върна в стаята си, го очакваше съобщение от Беникоф и той веднага набра номера.

— Получих съобщението ти…

— Имаш ли възможност да поговорим, Брайън?

— Разбира се. Ще се качиш ли в стаята ми?

— Предпочитам висящата градина на десетия етаж.

— Съгласен. Тръгвам.

Брайън пристигна пръв и вече бе преполовил бирата си — истинско пилзенско пиво, когато Бен пристигна и се тръшна тежко на стола.

— Виждаш ми се като пребит — рече Брайън. — Искаш ли и ти да пийнеш?

— Благодаря, ще се възползвам по-късно. А сега — новините. Сигурно ще се зарадваш, като чуеш, че една рота от 82-ра въздушнопреносима дивизия вече се е нанесла в помещенията на „Мегалоуб“. Командирът й, майор Ууд, е боец-ветеран, на когото хич не му се нрави, че се стреля по учени-изследователи. Не иска да се местиш там, докато не се монтират всички средства за безопасност, не се установи редът за охраната и не бъдат извършени съответните няколко теста. След това правото на избор кога да се преместиш е изцяло твое. И на д-р Снеърсбрук, разбира се.

— Поръчано ли е всичко, което поисках?

— Поръчано и доставено в лабораторията. И това ни води до втора точка. Твоят помощник.

— Никога не съм имал помощник.

— Ще имаш в този нов и дързък свят. Работата ти ще се улесни много.

Брайън допи бирата си, остави чашата и се взря в безизразното лице на Бен.

— Познавам това изражение. То означава, че зад думите се крие и още нещо, но би трябвало да се досетя сам. Мога да го направя. Досега на три пъти се опитаха да ме убият. След четвъртия може и да не оцелея. Затова всички ще са далеч по-спокойни, ако съществува поне още един човек, който да е наясно какво става с изследванията ми по ИИ.

— Въпрос на сигурност, сам се досети. Сложността идва по-нататък: как да намерим някого, който да върши работата и в същото време да можем да му се доверим. В повечето университети сега се държат изпити по индустриален шпионаж, а това си е и бурно развиващ се занаят. ИИ може да се окаже много съблазнителен, както за съжаление вече сам го изпита на гърба си. Съкратих и без това краткия си списък от кандидати до още по-кратък — само две имена. Сутринта отлитам за среща с един много обещаващ младеж — аспирант от МТИ. Но докато не се срещна с него, няма да знам нищо. Затова нека се заемем с другата възможност. Какво би казал за военен?

— Като изключим нашия приятел генерала, нямам кой знае какво мнение. Разбира се, флотът и морските пехотинци си вършат чудесно работата тук. Предполагам, че и армията ще направи същото в „Мегалоуб“. Защо питаш?

— Защото открих някой си капитан Кан от военновъздушните сили, на много отговорна работа в отдела по експертни системи в академията в Боулдър, Колорадо. Второ поколение „ими“ — жаргон за имигрант. Кан работи по програми за управление на самолетите. Заинтригуван ли си?