Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 67

Знаеше, че да се връщат за повече хора ще е загуба на време. Контрабандистите сменяха лагера си редовно, което означаваше и че правят оглед на местността. Нямаше начин един опитен съгледвач да не забележи следите от двайсет мъже.

Щом стигнаха до брега, Тал погледна надолу.

— Какво е това? — И коленичи. Брегът бе покрит с натрошено бяло вещество, което не приличаше нито на пясък, нито на камък.

Един от войниците отвърна:

— Прилича на натрошени черупки, капитане.

— Черупки ли?

— Блатни стриди — каза друг. — Тука ги има много. Не стават за ядене, освен ако не умираш от глад. — И посочи. — Вижте ей там.

Тал погледна накъдето му сочеха и видя голяма купчина черупки. Нещо го зачовърка. Помнеше нещо за тези стриди, но не можеше да се сети точно.

Отидоха до купчината и Тал каза:

— Някой ги е струпал тук.

— Сигурно е търсил перли — каза първият от войниците и вдигна една. — Перлите им не струват много, не са като морските, но все има пазар. Всякакви типове обикалят покрай тия блата, вдигнат бивак, помотаят се и се преместят.

Тал постоя мълчаливо, оглеждаше черупките в шепата си. Накрая попита:

— Какво става, когато ги изгориш?

— Получава се бяла пепел — каза друг. — В моето село винаги ги горят.

— Бяла пепел? — повтори Тал замислено. — И за какво я използвате?

— За сапун. Смесва се с лой. Гадна работа, направо ти смъква кожата, но иначе мие добре. И за пране става, ако го изплакнеш бързо. Иначе ще ти пробие дупка в ризата.

Тал се ухили.

— Аха, спомних си! Чел съм го това! — Махна на сержанта. — Постави двама часови в дерето. Ако видят нещо, да дойдат на бегом. — Вадески бързо назначи двамата часови, а Тал продължи: — Сега запалете огън, ето там. — Посочи едно сухо място над водата. — И започнете да събирате черупки. Колкото можете повече. След това опразнете мешките си.

Огънят горя през целия следобед. Тал гледаше как се трупа голямата купчина бяла пепел. Щом слънцето започна да се снишава, каза:

— Нападаме по залез. Вечерният вятър би трябвало да е зад гърба ни, нали, сержант?

— Вярно, капитане — отвърна Вадески. — Вятърът по тия острови е съвсем постоянен. Мъртвило като гробница по изгрев, хубав ветрец всяка привечер.

— Чака ни мръсна работа, сержант. Вадески отвърна с определено зла усмивка:

— Ей това най го обичам, капитане!

Двадесет и един души стояха приведени под билото на възвишението. Тал надникна и видя, че част от пиратите са се струпали край голям лагерен огън, други се изтягаха лениво наоколо. Даде знак на хората си и те се развърнаха в редица на ниския хребет, с двама стрелци в средата и по един в двата края.

Беше дал ясни указания на войниците си. Сега трябваше само да изчака вятъра. Слънцето докосна хоризонта на запад и той усети първия по-силен порив. Кимна и каза тихо:

— Сега.

Бойците му се изправиха и зачакаха. Един от контрабандистите ги видя и извика. Разбойниците награбиха оръжията си и се подготвиха за атака. Тал бе заповядал на своите хора да стоят на място.