Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 65

Херцог Каспар застана пред него и каза.

— Талвин Хокинс, заклеваш ли се в живота си да служиш на мен и на моето дело дотогава, докато не бъдеш освободен от мен? Ще служиш ли драговолно, безрезервно, безпрекословно и безхитростно? Предаваш ли живота си в ръцете ми, ако клетвата ти се окаже лъжлива?

— Да — отвърна Тал, гласът му излезе трудно от стегнатото му гърло. Помисли за баща си пред запаления огън и за думите му: „Никога не полагай клетва несериозно. Защото обричаш не само своя живот и свята чест, но и честта на своя народ. Да нарушиш клетва означава да си без чест, без дух и да измениш на народа си“.

— Да — повтори той.

След миг странните усещания изчезнаха и странният мъж заяви:

— Той поднася клетвата си искрено.

— Добре — каза херцогът. — Отвържете го.

Тал — остана да седи — потърка схванатите си китки, а херцогът заговори:

— Имам много врагове, Тал, и много от моите врагове имат агенти. Нямаше да си първият между тях, потърсили служба при мен. — Усмихна се. — Не се съмнявах, че ще се окажеш мъж, верен на думата си. — Обърна се и добави: — Това е моят най-доверен съветник Лесо Варен.

Мъжът леко сведе глава, но очите му останаха приковани в Тал.

— Вие сте необикновен младеж, скуайър. Тал се изправи.

— Благодаря, сър. Херцогът махна с ръка на стражата да напусне и хвана Тал под мишницата. Поведе го към вратата с думите:

— Сега иди да си починеш. Аз имам работа с Лесо. Утре ще имаме някои задачи за теб.

— Благодаря на ваша светлост за възможността да ви служа.

Каспар отвори вратата със смях и отвърна:

— Не бързай толкова да ми благодариш, млади Хокинс. Още не си чул какви са задачите. Може би няма да си толкова благодарен, когато разбереш какви планове имам за теб.

После го тласна леко през вратата и я затвори зад него. Тал заслиза по стълбите с мисълта, че каквото и да беше казал, Лесо Варен имаше резерви, които бяха изразени в очите му, ако не в думите му. Трябваше много да внимава с магьосника.

Все пак беше издържал първото изпитание и все още дишаше. Дотук — добре.

Глава 8

Задача

Тал газеше уморено през блатото.

Рота войници на Оласко, обути във високи до коленете ботуши и облечени в тежко подплатени куртки, се тътреха през дълбоката до прасците вода. Каспар му беше дал първата задача преди месец: „С бърз кораб иди до Инаска и ликвидирай банда контрабандисти, които причиняват проблеми на местните търговци“. Освен това бяха и пирати, откри Тал след два дни пребиваване в най-южния град на Оласко. Беше прекарал дълги часове в долнопробни кръчми и още по-долнопробни бардаци, но след две седмици пилеене на пари бе събрал информацията, която му трябваше.

Представи се на гарнизонния командир в Инаска, показа му пълномощията си от херцога и избра двадесетимата мъже, които сега с усилие се приближаваха към лагера на контрабандистите. Местните ги ръководеше един сержант, корав мъж, казваше се Вадески. Имаше чело като наковалня и челюст, изпъкнала напред като таран на квеганска бойна галера, а раменете му бяха широки като на херцога, макар да беше с цяла глава по-нисък от него. Тал беше виждал типажа му в не една кръчма: кавгаджия, побойник и вероятно убиец, но беше точно типът, който му трябваше за неблагодарна работа като тази.