Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 68

Двете групи стояха неподвижно една срещу друга, а после Вадески изрева:

— Е, какво чакате, гадни шибаняци?

Пиратите нададоха рев и връхлетяха. Разстоянието от брега до възвишението, на което стояха хората на Тал, бе стотина разтега, повечето — с лек наклон нагоре. Тал изчака първите нападатели да се доближат на двайсет крачки и извика:

— Хайде!

Бойците му надигнаха мешките и започнаха да хвърлят във въздуха шепи от бялата пепел. Вятърът я поде и я отвя в очите на нападателите. Изведнъж връхлитащите мъже започнаха да хвърлят оръжията си, да падат и да крещят от болка.

Четиримата с арбалетите стреляха и четирима пирати паднаха поразени. От стотината атакуващи пирати само десетина бяха прикрили очите си и успяха да стигнат до линията на Тал, но хората му бързо ги посякоха.

— Трябват ми пленници! — извика Тал.

За по-малко от десет минути клането приключи. Тал имаше само двама ранени бойци, и двамата с повърхностни рани, а четирима пленници седяха на брега до лодките и се мъчеха да измият очите си с мокри парцали.

Сержант Вадески се приближи.

— Капитане, има нещо, което трябва да видите.

Тал тръгна след него до мястото, където бойците му вече копаеха ровове да погребат убитите.

— Какво има?

— Погледнете им краката — каза сержантът. Мнозина от избитите контрабандисти бяха с ботуши.

— Тези не са моряци.

— Не са — потвърди сержантът, наведе се над най-близкия и дръпна ризата му. — Погледнете това, сър.

Под ризата на мъртвеца имаше медальон.

— Бас, слагам, че ще намерите същото и на другите, сър.

— Какво е това?

Вадески го дръпна от врата на мъртвия и му го подаде. На медальона бе изобразена глава на ревящ лъв.

— Носят го Черните лъвове, сър. Тал поклати глава.

— Не разбирам.

— Черните лъвове са специална група, сър. Войници на служба при принца на Салматер. Това не са пирати, сър, а войници, прехвърлили границата, за да нанасят щети.

Тал погледна четиримата пленници и видя, че един от тях също е с ботуши. Отиде при него и го срита. Мъжът вдигна глава и примига, после възкликна:

— Сляп съм!

— Най-вероятно — отвърна Тал. — Или поне за известно време.

— С какво ме ослепихте?

— С луга — отвърна Тал. — Пепел, съдържаща луга. Сега обаче аз задавам въпросите. Кой беше офицерът ви?

— Не разбирам за какво говорите.

Тал кимна на Вадески и той изрита пленника с все сила. Мъжът се преви и изрева от болка. Лежа на пясъка цяла минута, без да може да си поеме дъх, накрая вдиша хрипливо.

— Изобщо не сте пирати — каза Тал. — Вие сте войници на Салматер. Преминали сте границата и сте влезли в територията на Оласко. Ако ви отведа в Опардум, това ще означава война.

— Контрабандист съм — изхриптя мъжът.

— Добре. — Тал махна на Вадески. — Ще останем тук за нощта, а утре ще изгорим лодките, освен една. — Посочи трите малки кораба в заливчето. — Изпрати хора да видят дали няма още от тези главорези, скрити на тях, и ако няма — какъв товар има в трюмовете. Ако можете, прехвърлете целия товар на един от корабите и ще отплаваме за Инаска. Прати четирима да докарат нашите лодки от другата страна на острова. Искам да отнеса тази новина на херцога колкото може по-бързо.