Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 69

— А този? — попита сержантът.

Тал погледна свития на пясъка мъж. Вадески сигурно му беше счупил някое ребро. Каза безжалостно:

— Накарай го да проговори.

— С удоволствие, сър.

Старият войник зарева заповеди, а Тал тръгна към огъня. В един голям железен котел бълбукаше нещо. Той взе една дървена лъжица и го опита — оказа се проста, но съвсем приемлива рибена яхния. Махна с ръка на един от войниците си и му каза:

— Предай на останалите: тази вечер сме на топла храна. След като заровите труповете, поставете постове и хората може да се нахранят.

— Слушам, капитане.

Тал коленичи и огледа струпаните около огъня торби. Имаше достатъчно хляб и сухи плодове, за да стигнат за хората му за четири-пет дни. Повече от достатъчно, за да компенсира провизиите, които бяха хвърлили, за да приберат пепелта в мешките си. Въздъхна. Сигурен беше, че това е само първата от многото проклети задачи, които щеше да му възлага Каспар.

Ако искаше да реализира амбицията си да унищожи напълно херцога на Оласко, трябваше да е добър и верен слуга дотогава, докато херцогът не разкриеше истинската си природа и не го предадеше. Едва тогава щеше да е освободен от клетвата си и щеше да може да го убие.

Но този ден бе твърде далече, защото трябваше да научи още много неща. От друга страна, Тал беше търпелив.

Взе една дървена паница от купчината наблизо и си сипа яхния. После си отчупи къшей хляб и седна. Имаше и няколко бутилки вино, но той реши да ги остави за хората си. Топна къшея в яхнията и отхапа. Чу как пленникът закрещя.

Докато Каспар четеше донесението, Тал стоеше мълчаливо.

— Добре си се справил, Тал — рече Каспар и остави пергамента на масата. — Докладът ти е подробен. Докараните стоки ще изплатят цената на неприятността, която си създадохме, но какво да правим с принца на Салматер?

— Да му изпратим послание, сър?

— Да, точно това си мислех. — Вдигна един медальон от купчината, която Тал бе поставил на масата пред него. — Мисля, че ако му ги изпратим тези, ще бъде достатъчно красноречиво.

— Сигурен ли сте, ваша светлост? Каспар се отпусна в стола и го изгледа.

— Още нещо ли имаш за мен, скуайър?

— Контрабандата беше само дребна неприятност, ваша светлост. Вредяла е на някои търговци и може би е отклонявала малко доходи от мито от трезора ви, но не е мащабен проблем. Защо да праща елитни бойци за такова дребно начинание?

— Какво имаш предвид?

— Само идея, ваша светлост. Войникът, когото заловихме, не знаеше нищо, но офицерът му е имал заповеди, несподелени с останалите. Разбрахме го от войника, преди да умре. Другите трима пленници се оказаха обикновена сган — бандити и пристанищни плъхове, хванали се заради лесна плячка. Но намерихме ето това.

Тал махна на един слуга и той постави пред херцога едно сандъче. Каспар го отвори и видя в него прибори за писане и страници, изписани с тайни бележки, на други се виждаха изчертани линии.

— Картираща експедиция? — попита учудено херцогът.

— Да, ваша светлост.

— С каква цел?

— Описание на директния маршрут от станция Майцел до Портал Оласко. Проучих картите на района, преди да замина. След като вече бях там, зная, че те са непълни и неточни. Това, което прилича на голям воден път, се оказва плитчини, запълнени с наноси, и на места има набелязани острови, които не съществуват, пясъчни струпвания, които се местят, и всякакви други рискове за дълбоководни съдове. — Посочи една от скиците. — Ако съм разбрал добре кода им и тези рисунки, те се връщаха от успешна експедиция — и то не първата. — Посочи една страница. — Почти са привършили. Зная от благонадеждни източници, че има само един достъпен маршрут от пункта, където бяха спрели, до самата река. Щяха да го открият на следващото си пътуване, сигурен съм.