Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 66

Всички останали в отряда бяха трапери или ловци преди време, защото Тал знаеше, че му трябват хора, запознати с района. За първи път в живота си се чувстваше не на свой терен. Беше ловувал в планините и в лесове в низините, и из степите, но никога в блата.

От Инаска взеха лодка до село Имриск, където си осигуриха провизии и мобилизираха две големи плоскодънни лодки. С тях стигнаха до наветрената страна на острова, точно срещу лагера на пиратите.

Съобщили им бяха, че два малки крайбрежни кораба стоят на котва на подветрената страна, плюс над десет плоскодънни лодки, като използваните от хората на Тал. Той очакваше в лагера да има не повече от трийсетина контрабандисти. Бърза атака, взимане на пленници за разпит, подпалване на съдовете и базата — такива бяха плановете му.

Даде знак на Вадески да задържи хората на място и каза:

— Отивам напред да разузная.

Загази между странните на вид дървета с подводните им корени — нямаше представа как се наричат. Беше нащрек, очите му следяха за опасност, от хора или нещо друго. Тресавището гъмжеше от хищници: алигатори, големи гущери и особено свирепата дива котка. Повечето гледаха да стоят далече от войниците, но имаше и една особено смъртоносна водна змия, която не се боеше от хора.

Стигна суша, излезе от водата и се закатери колкото може по-безшумно по склона. Подуши дим. Надникна от върха на възвишението и видя дълга близо четвърт миля падина, — продължаваше до друг хълм, зад който успя да зърне дим, разнасян от вятъра.

Върна се и даде знак на хората си да го последват през падината. В другия край спряха и Тал даде мълчалива команда да останат на място. Изкачи се, надникна между скалите и видя пиратския лагер. Изруга и махна на сержанта да дойде при него.

Пиратите бяха поне стотина, корабите три, а лодките повече от десет.

Вадески посочи лодките и прошепна:

— Цепят от островите и нападат. После свалят цялата стоката и палят търговските гемии. С трите кораба пък прекарват плячката.

— Колко често сменят лагерите?

— Непрекъснато.

Слязоха при хората си и се оттеглиха. Когато стигнаха на безопасно разстояние от разбойническия лагер, Тал попита:

— Кой беше онзи лъжлив кучи син, който ни каза, че тук имало не повече от трийсетина контрабандисти, сержант?

— Джакос от Салдома. Търговец някакъв, капитане — отвърна сержантът.

— Напомни ми да го напердаша с камшик, като се върнем, стига да се върнем. В лагера им има поне сто души. — Бързо пресметна силите си. Разполагаше с двайсет войници и само четири арбалета.

— Петима срещу един не е чак толкова зле — ухили се сержантът.

— Само ако имаме предимство — рече Тал. — Давай да се връщаме до водата, да не вземе някой от ония да реши да се качи горе да се изпикае, и да го обсъдим.