Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 58

— И кой е той, ваша светлост?

— Представят ви уж, че сте служили като рицар-лейте-нант под командата на херцога на Ябон. Но моят стар приятел херцогът не може да намери и един човек, който да помни, че е служил с вас. Странно, нали?

Като разбра, че няма друг изход, Тал отвърна:

— Признавам, ваша светлост, че докато документите ми са изобретение на баща ми, то твърдението за това служене е… мое разкрасяване, да го наречем.

Херцогът го гледаше съсредоточено. Накрая каза:

— Лек ден, скуайър.

— Лек ден и на вас, ваша светлост — отвърна Тал. Лорд Джеймс се обърна и се отдалечи.

Тал въздъхна. Не можеше да се отърси от чувството, че е стигнал много близо до катастрофална среща. Но не намери никаква утеха в това, че за момента се е отървал, защото вече бе под наблюдението на херцог Джеймс Крондорски. А всичко, което бе разбрал за стария благородник, го убеждаваше, че херцогът е много опасен човек.

Глава 7

Клетва

Корабът летеше по гигантските вълни. Дъждът хапеше през промазаното наметало, но Тал не можеше да понесе и една минута повече в тясната каюта, предоставена им с Амафи. Моряците по палубата се свиваха окаяно на завет в кой каквото укритие успее да си намери: чакаха командата да извърнат платната на запад.

Командата проехтя и Тал загледа с възхита как босоногите моряци се закатериха по въжетата. Корабът се завъртя с тежко потръпване и скърцане, след което влезе в нов ритъм, кипналите вълни заудряха корпуса под друг ъгъл.

Небето бе като платно от размътени облаци, всички черни и сиви, и на Тал му се дощя да може да запечата този образ в ума си. Да предаде един ден с четката едва доловимата разлика щеше да е наистина постижение. През целия си живот бе готов да твърди, че по време на буря небето е изцяло сиво, но сега разбираше, че в открито море правилата са различни.

После видя светлината.

Един ярък слънчев лъч проби сумрака на запад и се вряза надолу, а миг по-късно Тал усети, че дъждът отслабва.

След минути небето се проясни, сини петна се появиха първо на запад. Един моряк подхвърли:

— Измъкнахме се от шквала, скуайър. — И започна да намотава някакво въже по палубата.

— Голяма буря — отвърна Тал.

— Нищо не е това. Ако видите как се обръщат платна при истинска буря, ще го запомните за цял живот. Тал отвърна с усмивка:

— Предпочитам по-приятни спомени.

Вятърът стана по-топъл или така поне го почувства Тал след спирането на дъжда. Корабът сякаш заблъска през водата, леко вълнисто движение, което му напомняше за конски тръс. Ритъмът събуди в него илюзията за препускане към кулите на Опардум.

Наблюдателят от мачтата извика:

— Земя!

И щом небето изсветля, Тал зърна отдалече Опардум.

Риланон може да беше най-великолепният град, който бе виждал от корабна палуба, но и Опардум бе впечатляващ.

Носеха се право към града с попътния вятър. Точно напред пред очите на Тал се разкри ярко, окъпано в слънчева светлина утро; облаците се отвяваха като завеси, издърпани настрани.