Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 59

Тал познаваше този район от картите, които бе проучвал, но мастилените линии по пергамент с нищо не го бяха подготвили за гледката напред. Знаеше, че югоизточният ъгъл на Оласко представлява мрежа от острови и протоци с единственото по-значително селище — пристанищния град Инаска. Стотици селца бяха осеяли над хилядата острови, разположени в онова, което всъщност представляваше устието на река Анатак. Останалите островчета бяха тучни плантации с плодове, памук и лен, прорязани от долини, пълни с екзотични дървета и животни; по по-високите хълмове имаше пасбища. А на северния бряг на реката, над малък, но оживен залив се беше проснал Опардум.

Градът като че ли беше всечен в стръмен планински склон, което беше илюзия, разбра Тал, докато се носеха към залива. Но откъм морето приличаше на гмеж от спирали и кули, изникнали от скалната фасада на стотици метри във въздуха.

От прочетеното Тал знаеше, че на десетина мили на запад над планините минава ивица сравнително плоска степна земя. Там низ от криви линии очертаваше каньони и дълбоки пукнатини през целия район, тоест земята не можеше да се използва от нищо, което не може да лети, за да я достигне. Отвъд този насечен пейзаж се простираха безкрайни степи и лесове, все още диви в по-голямата си част, а зад тях беше град Портал Оласко.

Капитанът зарева команди и моряците се закатериха по такелажа да прибират платната. Амафи излезе на палубата и каза:

— Господарю, донесох ви сухо палто.

Тал смъкна промазаното наметало и облече палтото. Амафи попита:

— Значи това е новият ни дом?

— Да. И трябва да се научиш да говориш на местния език. Езикът тук беше сходен с ролдемския. Изключение бяха херцогства Маладон и Семрик, заселени от хора от кралския град Ран. Те говореха и Кралската реч, и местен диалект на ролдемски.

— Общо взето е като ролдемския, но си има и разлики. Искам да го научиш бързо, ясно?

— Да, ваше великолепие.

С приближаването към града детайлите започнаха да се открояват на ярката дневна светлина.

— Затишие след бурята, както казват — чу се гласът на лейди Наталия зад тях.

Тал се обърна с широка усмивка.

— Мисля, че изразът е затишие пред буря, милейди.

— Според случая — отвърна тя. — У дома сме.

Тал бе съгласен, че за нея може и да е дом, но за него си беше поредното чуждо място. Пристанището ги зовеше и насочените натам кораби отстъпваха път на „Делфин“, тъй като вееше херцогския флаг. В сравнение с Риланон, Ролдем, Саладор и дори Крондор това беше малко пристанище. Градът зад него изглеждаше сравнително равен, после изведнъж започваше да се издига, почти равномерен склон от пръст и скала, терасиран през годините и свързан с рампи и улици. Цитаделата изведнъж се извиси отзад, вградена здраво в скалата и според това, което Му бяха казали членове на херцогската свита, дълбоко вкопана в недрата й.

Стори му се нелепо, че първоначалните строители бяха предпочели да използват бял камък, или леко сив, за да вдигнат града, тъй като това бе в рязък контраст с по-тъмните цветове на скалите.