Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 57

— Не схващам какво имате предвид, сър. Джеймс каза на Амафи на квегански:

— Хайде, отиди да приготвиш банята на господаря си. Ще се погрижа да не пострада. — Слугата погледна Тал и той му кимна отсечено. Амафи се поклони и ги остави. Всички офицери вече бяха излезли и двамата стояха сами в оръжейната. — Нещо против да си поговорим, млади сър?

— На вашите услуги съм, ваша светлост.

— Не бих казал, след като служите на херцог Каспар. Хайде да се поразходим. — Излязоха от сградата и докато пресичаха двора, Джеймс попита: — Как стана така, че си наехте професионален убиец за телохранител, Тал?

Тал се постара да не издаде изненадата си.

— Убиец ли?

— Петро Амафи не ни е непознат. Всъщност в Саладор има заповед за задържането му. Знаехте ли това?

— Не — отвърна Тал искрено. Сега вече решението на Амафи да потърси служба при него изглеждаше много по-логично.

— Щях да заповядам да го арестуват, но като част от свитата на херцог Каспар той се ползва от известен дипломатически имунитет. Вярвам, че ще го отведете със себе си, когато си тръгнете, нали?

— Да, разбира се.

— Добре. Той обаче не е единственият, който не е това, което изглежда, че е — каза херцогът, докато вървяха през пустия параден площад.

— Ваша светлост?

— Който и да сте вие, млади приятелю, документите ви не издържат на сериозна проверка. Видях свидетелството ви за благородническа титла. Може би е най-добрият правен някога фалшификат, но все пак е фалшификат.

Тал се постара да изпише срам на лицето си, без да изглежда гузен.

— Както вече казах на Негово величество, ваша светлост, как е получил баща ми свидетелството, не знам. Не съм се възползвал от ранга и не съм получавал никакви приходи от въпросните имения.

Джеймс се засмя.

— Естествено. Тъй като във вашите „имения“ живеят жаби, комари, черни мухи, блатни прасета, доста отровни змии — е, и няколко контрабандисти. Точно както казахте, нищо не струващи блатни земи край Илит. Не зная кой е вкарал документите в регистрите, баща ви или някой друг. Но така или иначе, сега съм изправен пред дилема.

— И каква е тя, ваша светлост?

Джеймс спря пред стълбището, водещо към централната част на двореца.

— Кралят призна вашия ранг пред свидетели. Какъвто и да е произходът на документите ви, те вече са толкова валидни, колкото ако неговият баща ги беше връчил на вашия. Нещо повече, вие се превърнахте едва ли не в герой тук. Вие сте първият ни сънародник, станал шампион на Двора на майсторите. И последно, ако оставахте в Риланон, щях да помоля лорд Валън да ви следи изкъсо. Но вие не оставате. След два дни заминавате за много далечен град. Все пак не преставам да си мисля, че може би сте много опасен човек, Тал. Дядо ми ме е учил да не подценявам онова, което той наричаше „бучката неприятност“, онзи сърбеж в тила, който му подсказваше, че нещо не е наред. А от вас, сър, получавам сърбеж на тила.

— Така че, ако се върнете някой ден в Островите, очаквайте да бъдете следен много внимателно — продължи херцогът. — А в случай, че някой ден се върнете в Западното владение, лично аз ще ви следя много внимателно, Талвин Хокинс, Морган Ривър и Белкасъл, баронет на Силвърлейк. Защото има един факт, с който умът ми не може да се примири.