Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 60

Цитаделата се издигаше на десет етажа, доколкото Тал можеше да прецени, и бе заобиколена от стена на височина малко по-малко от половината. По ъглите й се издигаха кули на по двайсет стъпки, тъй че кръстосаният огън на стрелците можеше да спре всеки, подхождащ от града.

Тал се загледа на юг. Не успя да види почти нищо от островите в далечината, освен нещо като смътно кафяви петна на хоризонта.

Наталия сложи ръка на рамото му и подметна:

— Ще се забавляваме добре, Талвин.

Той потупа ръката й леко разсеяно, замислен за събитията от последните два дни в Риланон. Беше изпълнил указанията на Каспар и бе намерил Бургес, за когото бе обещал да ходатайства пред херцога. Търговецът щеше да пристигне в Опардум след месец с мостри от стоките си, за да потърси концесии и лицензи.

Но нещо не беше наред. Каквото и да твърдеше, Бургес просто не се вместваше в представите за истински едър търговец като Куинси де Касъл. Де Касъл можеше и да е агент на Островите, но си беше истински търговец. Тал беше играл на карти с много търговци, а и си беше създал някакви представи за характера им, след като изчете жизнеописанието на Рупърт Ейвъри, но Бургес бе нещо друго. Тал бе сигурен, че под привидно мекушавата си външност той е опасен човек.

Корабът бавно навлезе в пристанището. За разлика от Кралските градове или Ролдем, на борда не се качи лоцман. Капитанът просто го насочи към личния пристан на херцога в отсрещния край на редицата кейове, най-близо до най-прекия път до цитаделата.

Щом пристанаха, херцогът забърза към чакащата го каляска, последван от сестра си и старшите си капитани.

Тал се настани в третия впряг, с лейтенант Газан, когото познаваше съвсем малко, и един младши чиновник, дошъл на кейовете, за да донесе на херцога съобщения, които явно се нуждаеха от незабавното му внимание. Амафи се качи до кочияша.

Тал вече изпитваше неустоимо любопитство към Опардум. Смяташе, че очакванията му за града са оцветени отчасти от отношението му към Каспар. Макар и съвсем приветлив на повърхността, херцогът беше човек без скрупули, способен на масово убийство. По тази причина навярно Тал очакваше градът да е сурово, може би дори мрачно място. Но под обедното слънце съвсем не изглеждаше така.

Плоскодънни лодки пореха залива, подкарали стока към и от корабите. По кейовете кипеше работа. Щом каляската подкара през града, Тал видя, че повечето сгради са боядисани в бяло, а покривите бяха главно от плочи цветна глина в червено и оранж. Площадите бяха осеяни с многобройни малки храмове, отрупани около изящни фонтани. Улични търговци хвалеха на висок глас стоката си, пред дюкяните се тълпяха клиенти. По всичко изглеждаше, че Опардум е оживен и процъфтяващ град.

Минаха над един канал и Тал видя още признаци на оживена търговия. Речни лодки маневрираха бавно между редиците шлюзове, подкарвани с дълги пръти от лодкарите, на път за и от пристанището за товарене и разтоварване. Оласко имаше два култивирани района, островите на юг и големите степи и планински хълмове между Портал Оласко и границата с принципата Аранор. Повечето земя между Опардум и Портал Оласко представляваше гори и дива прерия, много опасни за преминаване, затова повечето търговия между двата града ставаше по реката.