Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 56

— Както нареди ваша светлост — каза Тал. Каспар продължи:

— Имаме тук още два дни, след което потегляме за Опардум. Продължавай да изучаваш града, намери го този Бургес и направи каквото казах. Можеш да си тръгваш.

— Да, ваша светлост — каза Тал.

Напусна покоите на херцога и забърза към своите. Вече съжаляваше, че трябва да напусне този приказен град, но имаше дълг. Завари Амафи да чака указанията му.

— Приготви ми чисти дрехи. Ще потренирам с офицерите от кралската гвардия, след това искам баня. Изчакай един час и поръчай гореща вода. След това обяд в града и нова обиколка.

— Да, ваше великолепие — отвърна Амафи.

Кралската оръжейна отстъпваше по великолепие на Двора на майсторите и дори на елегантността на Оръжейния салон в Саладор. Представляваше сива сграда близо до южната порта на дворцовия комплекс, изградена от камък, с високи прозорци, пропускащи толкова малко светлина, че салонът винаги бе потънал в сумрак. От тавана бяха провесени няколко големи колелета с поставени по тях запалени свещи, за да осигурят допълнителна светлина.

Салонът бе изпълнен почти до крайност, след като се беше разнесла вестта, че шампионът на Двора на майсторите Ще тренира с най-доброто, което можеше да предложи Островното кралство.

Публиката го поздрави възторжено, когато Тал надви третия си противник, надарен млад рицар-лейтенант, който го бе притеснил здраво. Тал се засмя, поклати глава и рече:

— Браво, приятелю. Ако се бяхте явили на последния турнир, обзалагам се, че можехте да стигнете до четвъртфинала! Чудесно се представихте!

Кралският Майстор-фехтовач, отговарящ за тренирането на войниците от Кралската дворцова гвардия, заяви:

— Скуайър, служил съм четиридесет години на този пост при трима крале и макар да съм виждал саби, сравними с вашата, не са много. Благодаря ви за интересното ви и поучително представяне.

Събралите се офицери го поздравиха с овации и за един кратък миг Тал изпита близост към тях. Не беше от Островите, но толкова дълго бе носил фалшивата титла на благородник от тази страна, че се чувстваше почти като един от тези мъже. Вдигна сабята си за поздрав и сведе глава.

— Удостоявате ме с висока чест, майстор-фехтовач. Офицерите започнаха да се разпръсват, а Амафи му подаде кърпа и каза на квегански:

— Банята ви е готова.

Намеси се друг глас, също на квегански:

— Водопроводната система тук в Риланон е чудесна, нали?

Тал се обърна и видя лорд Джеймс. Поклони се.

— Ваша светлост.

Джеймс продължи, вече на Кралската реч:

— От дълго време водя сделки с Квег. Полезно е да знаеш езици. — После погледна Амафи. — Как така се сдобихте със слуга от Квег?

— Дълга история, ваша светлост — отвърна Тал.

— Е, друг път тогава — каза Джеймс. — Невероятен сте със сабята, сър.

— Благодаря ви. Дарба е и всъщност не изпитвам от това повече гордост, отколкото някоя птица от това, че пее. Просто е нещо, което мога да правя.

— И сте скромен? — Херцогът повдигна вежда. — Изненадващо. Повечето младежи ще вият към луната от възторг заради постиженията си. Но пък и вие не сте като повечето младежи, нали, скуайър?