Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 52

— Нямаш късмет тази нощ, а, скуайър? Тал се усмихна.

— Човек не може да печели винаги. Иначе какво ще й е забавното на играта, Бургес?

Играеха в една скромна кръчма до западната порта на града. Посетителите бяха предимно местни хора и един-двама селяни, отседнали тук.

Тал беше изпълнил указанията на Каспар. Беше прекарал последните три нощи и два дни, като изучаваше Риланон. Както беше подозирал, след първото му излизане в града Каспар го бе засипал с въпроси. Варираха от разположението на критични пресечки, на които бе видял войници на Короната, до това що за хора се срещат из улиците след стъмване.

Всеки ден повече проучвания и всеки ден — още въпроси. Опитът му като ловец и следотърсач и усетът му за място и посока му служеха добре. В този момент сигурно можеше да начертае карта на града и повечето в нея щеше да се окаже вярно.

Каспар го уведоми, че трябва да продължи проучванията си до края на седмицата, когато щяха да заминат. Тал вече бе посетил някои от по-долнопробните крайбрежни ханове и няколко от най-луксозните бардаци, хазартни зали за бедни комарджии, както и за богаташи, и почти всяка от по-забележителните таверни из града. Единственият му повод за съжаление бе, че в Риланон липсваха вечерните заведения, които бяха последният писък на модата в Ролдем, и че повечето храна извън двореца не струваше.

— Ти раздаваш — подкани го търговецът.

Тал събра картите и започна да ги разбърква. С Лиман Бургес се бе запознал предната нощ в едно казино близо до централния пазар и приветливият търговец на луксозни стоки бе предложил да се срещнат в тази странноприемница. Както го бе уверил, оказа се малко, приятно заведение с прилична храна, още по-добро пиене и удобно място за дружеска игра на покер.

Всички хвърлиха по монета и Тал зараздава картите. Бургес бе изразил интерес да се запознаят предната нощ, когато Тал разкри кой е. Докато неколцина други разпознаха в името му шампиона на Двора на майсторите, то Бургес бе повече заинтригуван от връзката му с херцог Каспар.

Бургес търгуваше с редки изделия, геми, фина бижутерия, декоративна пластика и други ценни неща. Клиентелата му бяха много богатите и благородничеството на града, в това число, според него, и дворецът, където били изложени на показ някои от по-екстравагантните му стоки. Не направи никакво усилие да прикрие интереса си към запознанство с херцога.

Тал погледна ръката си, не видя някаква надежда да я подобри и когато дойде редът му да заложи, отново пасува. Хвърли поглед из помещението. Освен тях, петимата играещи, в залата имаше още няколко души. Амафи беше сред тях, седеше на дискретно разстояние и наблюдаваше всичко.

Тал изчака следващото раздаване и подхвърли уж колкото да поддържа разговора:

— Търгувал ли си изобщо в Ролдем?

Бургес вдигна картите си.

— Не, не бих казал. Продавал съм по нещичко на ролдемски търговци, но лично не съм ходил там.

— А би трябвало — отвърна Тал и си погледна картите. Най-сетне бе получил ръка, на която си струваше да заложи, затова изчака, след което удвои мизата. Изхвърли две карти, прибра новите и добави: — Доста добър пазар за луксозни стоки според мен.