Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 53

Бургес си погледна картите.

— И аз така чувам. Но е трудно място да се закрепиш. Има много стари фирми, които държат здраво търговията там. — Поклати глава. — Не влизам — въздъхна и хвърли ръката си.

— Имам приятел в Ролдем — каза Тал. — Човек от Кралството. Сигурно би могъл да помогне.

— Наистина?

Тал свали картите си, събра купчината монети и се изкиска.

— Картата се обърна! — После добави: — Да, търговец с доста голямо влияние в града, казва се Куинси де Касъл. Моби си чувал за него?

Изгледа лицето на Бургес. Нещо леко трепна в очите му, но Бургес отвърна:

— Не мога да кажа, че го знам. Тал разбра, че го лъже.

Играта продължи още около час, като Тал нито печелеше много, нито губеше. Двамата пътуващи търговци свършиха на добра печалба, местният едър търговец се оказа без загуба, а Бургес беше влязъл много. Тал бе загубил съвсем малко.

— Позволи ми да те черпя едно питие, преди да сме си казали лека нощ — покани той Бургес, докато другите напускаха.

— Чудесно — отвърна търговецът.

Тал махна с ръка на едно от сервиращите момичета и каза:

— Вино. Най-доброто, което имате.

Момичето се появи с бутилка и два бокала и махна тапата. Наля им леко тръпчиво червено, натежало от аромата на плодове, подправки и дъб. Бургес отпи и рече:

— Наистина е добро.

— Смес от няколко сорта грозде, някъде от Саладор, струва ми се.

— Разбираш от вино.

— Живях в Саладор известно време. Ако не бях пил ейл преди това, сигурно щях да мога да предположа и от коя реколта е.

Бургес се засмя.

— Е, мен изобщо ме няма по вината. Предпочитам ейл. — Видя, че Тал се кани да повика момичето, и бързо добави: — Но това е добро. Особено след като ти черпиш.

Тал отпи, после отрони:

— Мисля, че би могло да ми хареса да живея тук.

— Чудесен град — съгласи се Бургес. — Макар че никога не съм бил в Опардум.

— Аз също — призна Тал.

— О, мислех, че си на служба при херцога.

— Така е — отвърна Тал и отпи отново. — Но съвсем отскоро. Запознахме се в Ролдем, след турнира в Двора на майсторите.

— Сериозно постижение, Тал. Тал сви рамене.

— Всеки си има по някое и друго умение. Някои от нас сме по-надарени в нещо от други. Аз съм добър ловец и фехтовач. Ти?

— Успяващ търговец — призна Бургес. — Макар че съм ужасен играч на карти.

— Женен?

— Да. Жена ми е на гости при семейството си в Долт. Затова съм навън из града тези нощи. Вкъщи е самотно.

— Деца?

— Момче. Войник, в Личната гвардия на краля.

— Доста добър пост.

Бургес отпусна гръб на стола си.

— Продавам изделия на изкуството за двореца от двайсет години, Тал. Направих няколко неизгодни сделки, за да зарадвам хора като лорд Хоуел. Назначаването на сина ми не излезе никак евтино, но той винаги е искал да бъде войник, а аз не исках да го видя качен на бойниците на някое укрепление на граничните барони в мразовития север. Освен това, ако се издигне, ще има възможност за изгоден брак, може би дори с дъщерята на някой благородник.

Тал кимна.

— Амбициозен си за сина.