Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 51

— Мислех, че Островите имат договори с Фаринда, Опаст и Фарлорън.

— Имат, но тези държави са… маловажни. Риан се нуждае от Оласко за съюзник.

Умът на Тал заработи трескаво. Всички признаци сочеха за предстоящ конфликт между Островите и Оласко, иначе кампаниите на Каспар в района се оказваха абсолютно безсмислени. В опит да измъкне информация Тал попита:

— Но те осигуряват буфер. Струва ми се, че Оласко и Островите имат малък повод за напрежение.

— Точно така — чу се глас зад него.

Тал и Наталия се обърнаха към херцог Каспар и Тал се поклони.

— Ваша светлост.

А Наталия пристъпи и целуна брат си по бузата. Каспар се приближи и застана до Тал.

— Градът отнема дъха на човек, нали, скуайър?

— Да, ваша светлост.

Херцогът бе облечен в бяла туника, извезана от дясната страна с жълт ширит. Носеше червен клин и пантофи, а единственото украшение по него бе сребърната тока на черния му кожен колан.

— Наталия. Ще вечеряме тази вечер с краля. В седем ще дойде паж да те вземе. Скуайър, нямам нужда от вас този следобед. Защо не позабавлявате сестра ми до вечерята, а след това се чувствайте свободен да вземете слугата си и да посетите града. Риланон е доста интересно място. Би трябвало да се възползвате от възможността да се запознаете с него. — Взря се в лицето на Тал и добави тихо: — Опознайте го добре.

— Да, ваша светлост — отвърна Тал с лек поклон.

— Сега трябва да отида на друга среща. Бягайте да си намерите някое приятно занимание двамата, а довечера ще се видим, скъпа.

Наталия отново целуна брат си и след като той си отиде, се обърна грейнала към Тал.

— Е, брат ми ни заповядва. Тал се засмя.

— И какво удоволствие ще предпочете, милейди? Тя го целуна страстно.

— Моето удоволствие. И зная точно какво ще ме позабавлява, скуайър.

Тал се огледа, за да се увери, че никой не ги наблюдава. Нямаше да е добре някой да види, че потенциалната кралица на Островите се прегръща с нищожен скуайър по балконите на замъка.

— Мястото едва ли е най-подходящото — прошепна й. Тя се усмихна още по-широко и отвърна:

— Да отидем тогава да си намерим подходящо.

Обърна се, не изчака да се увери, че ще я последва, а тръгна царствено по коридора, подмина покоите си и без да го попита, го отведе в собствения му апартамент.

Отвори вратата и завари Амафи да лъска ботушите на Тал. Квеганецът стана и се поклони.

— Излез — заповяда Наталия. Амафи хвърли към Тал поглед за потвърждение, а Наталия повиши глас: — Казах, излез!

Тал кимна и каза на Амафи на квегански:

— Остави ни сами за един час.

Амафи пристъпи към вратата, а Наталия каза също на квегански:

— Нека да са два.

Амафи се озова пред вратата с ботушите на Тал в едната ръка и парцал в другата. За миг постоя несигурен какво да прави, после реши да потърси някой паж и да го помоли да му покаже къде тук си лъскат ботушите. Помнеше, че извън стаите трябва да говори само на квегански, и се надяваше, че ще може да намери някой, който да го разбере.

Тал остави картите си и заяви:

— Пас.

Мъжът, който седеше срещу него, също не влезе. Мъжът вдясно от Тал се изсмя и зарови шепа в купчината монети.