Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 50

Глава 6

Риланон

Тал гледаше към града.

Стоеше на един балкон близо до кралските покои. Бяха му наредили да изчака тук херцог Каспар, който се бе усамотил с краля. Градът се беше проснал долу и Тал отново се изуми от красотата му. Съжаляваше, че не му разрешиха свободно време, за да го обиколи и огледа; ако не беше постъпил на служба при Каспар, в този момент щеше да прави точно това. Но като негов слуга сега бе длъжен да чака благоволението на господаря си.

— Прелестна гледка, нали? — чу познат глас откъм рамото си.

Обърна се, видя лейди Наталия и се поклони.

— Самата истина, милейди.

— Брат ми скоро ще излезе и ще има нещо за вас, не се съмнявам.

Тал рядко изпитваше притеснение в присъствието на която и да било жена, но след онази нощ с Наталия на лова се чудеше какво може да очаква от нея. Или по-точно, какво тя може да очаква от него.

Сякаш прочела мислите му, тя се усмихна и пристъпи към него. Погали го леко по бузата и каза:

— Не се тревожи, Тал. Двамата си прекарахме приятно, нищо повече. Аз съм инструмент на държавата, инструмент на брат ми, също като теб. Той има планове за мене, така че си освободен от необходимостта да правиш каквито и да било изявления.

Тал се усмихна широко.

— Не от изявления се притеснявах, милейди. Само дали ще бъда отхвърлен, или… вниманието ми ще бъде потърсено отново.

Тя го изгледа мълчаливо, после стана официална.

— Защо подозирам, че и двата варианта не са особено важни за вас, скуайър?

Тал взе ръката й.

— Това не е истина, милейди. Вие сте несравнима сред жените. — Беше много близо до истината, тъй като малко жени в личния му опит бяха толкова пламенни като Наталия.

— Лъжец. Използвате жените, както аз използвам мъжете. Твърде много си приличаме, Тал. Никога ли не сте обичали?

Тал се поколеба.

— Помислих си го веднъж. Бях сгрешил.

— А. Значи сте брониран срещу любовта заради разбито сърце?

— Ако ви харесва да мислите така, така да бъде — отвърна той лековато.

— Мисля, че понякога да си безсърдечен е по-добро състояние. Лейди Роуена е такава. Липсва й нещо.

Тал можеше само да се съгласи мълчаливо. Познаваше я добре, защото тъкмо тя бе разбила сърцето му, най-тежкия урок, предаден му от Конклава. На Алисандра, така я наричаха тогава, наистина й липсваше нещо. Нямаше сърце и го бе наранила дълбоко.

— Аз ще се омъжа по държавнически причини. Ето защо взимам удоволствията си там, където мога. — Помълча, после го попита: — Какво мислите за младия крал?

— Брат ви се стреми да ви направи кралица на Островите ли?

— Може би — отвърна с усмивка Наталия. — В Ролдем няма подходяща партия за него. Най-голямата принцеса е само на единадесет години. Предполагам, че Риан би могъл да я изчака, докато стане пълнолетна, но мисля, че лорд Валън и останалите са загрижени да се ожени и да започне да създава наследници. Аз съм най-изгодната партия сред дамите в източните дворове, а Островите се нуждаят от съюзник на изток.

Тал се престори на наивник в регионалната политика и отвърна: