Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 54

— Кой баща не е?

Тал си спомни за своя баща. Колко различни бяха хората от племето му в житейските си възгледи. Изпита за миг тъга, но бързо я потисна. Мисълта за миналото носеше само болка. Баща му бе амбициозен по обичая на оросините — искаше Тал да стане добър баща, съпруг и воин.

Най-сетне каза:

— Мисля, че си прав. Баща ми желаеше да успея.

— И си успял. Шампион си на Двора на майсторите и си на служба при херцог Каспар Оласко. Чака те светло бъдеще. — Бургес се огледа и като не видя никой наблизо, се наведе към него. — А аз мога да ти помогна да стане светло, Тал.

Тал сниши глас и каза:

— Слушам те.

— Ами… да кажем, че в Риланон ще се намерят хора, които с радост биха приели за приятел човек в двора на Каспар.

Тал леко се отдръпна и помълча, сякаш за да смели чутото.

— Искаш да шпионирам? Бургес поклати глава и отвърна:

— Нищо подобно, Тал. Просто имам желанието да бъда представен на херцога в случай, че дойда в Оласко, и ако чуеш за това и онова, нещо, което може да спечели на мен и съдружниците ми търговски предимства, хм, да кажем, че възнагражденията биха могли да се окажат щедри. Тал отново помълча.

— Колко щедри?

— Това зависи — отвърна Бургес. — Ако можеш да осигуриш за моя търговски консорциум аудиенция с херцог Каспар, ще бъдеш добре възнаграден. Ако успеем да уговорим търговски концесии, ще станеш богат.

Тал отново помълча, сякаш обмисляше предложението.

— Стига да не се окаже, че нарушавам клетвата си пред херцога.

Бургес разпери ръце.

— Не бихме си и помислили да поискаме от теб такова нещо.

— Е, ще помисля и ще видя какво мога да направя.

— Чудесно. Кантората ми е добре известна. Долу към пристанището, недалече от Кралските кейове. Всеки може да те упъти до мен. Ако решиш да сътрудничиш, ела на визита или ми съобщи. Дори да съм си вкъщи, все някой от съдружниците ми ще е там. — Бургес стана. — Е, скуайър, вече е време да си лягам. Беше приятна вечер, макар и скъпа.

Стиснаха си ръцете и Бургес си тръгна. Тал изчака няколко мига, след което стана и докато минаваше покрай масата на Амафи, му подхвърли тихо:

— Изчакай малко и ме последвай. Виж дали някой ще тръгне след мен.

Амафи все едно не го забеляза.

Тал излезе в нощта и усети колко притихнал е градът. Все още имаше много признаци на живот, но не и шума и врявата, съпътстващи оживения ден. Тръгна по широката, застлана с каменни плочи улица нагоре към двореца. Щеше да върви сам поне половин час и настрои мислите си над това, което трябваше да направи тепърва.

Бургес или беше агент на Короната, или бе точно това, което твърдеше — амбициозен търговец. Но и в двата случая първата му грижа не беше да обогати херцога или Тал. Трябваше много внимателно да се справи с това.

Някъде по средата на пътя до двореца усети, че го следят. Приготви се да реагира на нападение, но такова не последва. Стигна портите на двореца, представи се на дежурната стража и ги уведоми, че слугата му скоро ще дойде и че не говори и една дума на Кралската реч. Капитанът на стражата го увери, че ще го пуснат. Тал стигна до квартирата си без проблеми.