Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 49

Кралят беше светлокож, с русолява коса. Тъмнокафявите му очи го изгледаха внимателно. Изглеждаше интелигентен, прецени Тал, и дори да не беше крал, повечето жени щяха да го намират за привлекателен. После кралят се усмихна и каза:

— Добре сте дошли, скуайър. Оказвате ни чест.

— Ваше величество е изключително любезен — отвърна Тал.

— Глупости. Вие носите чест на Островите като шампион на Двора на майсторите. Вече няколко пъти сме разпитвали за местонахождението ви.

Херцог Джеймс изгледа Тал съсредоточено и каза:

— Вашият родственик барон Селжан Хокинс нямаше представа как можем да ви издирим. — В тона му се долавяше подозрение.

Тал кимна.

— Ваше величество, ваша светлост, принуден съм да призная, че по най-щедро определение съм много дребен и далечен негов родственик. Вярвам, че дори не е знаел за раждането ми, преди да стигне до него вестта за победата ми. Неговият дядо и моят са били братя и единственото общо, което имаме с него, е това фамилно име. Моето получаване на титлата се дължи единствено на находчивото влияние на баща ми в Хералдическата служба, доколкото го разбирам.

Херцогът се ухили.

— С други думи, баща ви е подкупил някого. Тал отвърна на усмивката и сви рамене.

— Никога не го е казвал и аз никога не съм питал. Зная само, че именията, които наследих от баща ми, се състоят главно от мочурища край Илит и изобщо не съм виждал от тях и един меден петак като рента.

Това предизвика смеха на всички на масата. Самоосъдителният хумор на Тал бе облекчил напрежението.

— Е, макар баща ви да е минал на ръба на закона по този въпрос, с настоящото ви утвърждавам ранга и титлата, нищо, че земите ви не струват — заяви кралят. — Защото да имаш един от поданиците си за шампион на Двора на майсторите заслужава награда.

Даде знак и един паж поднесе пурпурна възглавничка, на която лежеше сабя с изумителна красота. Имаше дръжка с филигрирана сребърна гарда „кошница“, а острието бе от най-фината стомана, която Тал бе виждал.

— Това е от нашата леярна в Родез — заяви кралят. — Признато е, че най-добрите оръжия на света се правят там, и това, смятаме, е подходящо за шампион.

Тал пое оръжието и красиво украсената ножница, която му подаде друг паж, и отвърна с поклон:

— Вашият дар е прекалено щедър, ваше величество.

— Разбираме, че сте приели служба при нашия приятел херцог Каспар.

— Да, ваше величество.

Кралят се отпусна в стола си и усмивката му поугасна.

— Служете му добре, но ако времето и съдбата някой ден отново ви върнат в родината ви, скуайър, знайте, че ще има място за вас тук. — Кралят погледна към Каспар и добави: — Един майстор на сабята никога няма да ни е излишен, особено толкова надарен.

И с махване на ръка кралят го освободи. Тал последва пажа обратно до мястото си на масата, но последните думи на краля отново бяха помрачили настроението в залата.

Докато сядаше, Тал си помисли за думите на Прохаска и отново бе принуден да се съгласи: това не беше празнична вечеря. Беше военен съвет.