Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 44

Платната се свиха, „Делфин“ забави и лодката се доближи до борда. Пуснаха въжената стълба и по нея се изкачи пристанищният лоцман — от този момент негова беше работата да отведе кораба до Кралския пристан.

Тал попиваше с очи всяка гледка. Помнеше първия си поглед към Латагор, а след това Крондор, Саладор и Ролдем. Всеки от тези градове му бе предложил нови впечатления и нови усещания, но Риланон засенчваше всички.

Последните платна бяха свити и корабът плавно се приближи към заделения му кей, на който чакаха пристанищни работници с дълги пръти, за да го задържат, докато се спуснат предпазните чували. След това хвърлиха предните и задни въжета и докато Тал разбере, корабът бе привързан.

Лейди Наталия излезе от покоите си със слугите си и се усмихна лъчезарно на Тал.

— Пристигнахме, както разбирам.

— Да, милейди — отвърна й той с широка усмивка. — Определено.

Усмивката на Наталия остана на лицето й, но очите й пробягаха напрегнато по кея. След това тя изгледа Тал съсредоточено.

— Трябва да покажем възможно най-добро поведение тук, скуайър.

Тал кимна. Предупреждението беше ненужно. Знаеше, че го оценяват всяка минута от Ролдем до крайната им цел, Опардум. Унизяването на принц Матю бе толкова нетипично за него, че дори сестрата на херцога го наблюдаваше с подозрение. Онази нощ на страстна любов бе напълно забравена и той се стараеше да не спомене нищо, което би могло да се изтълкува като начало на ухажване. Решил бе, че в тази ситуация е по-добре да предостави на дамата да води.

Херцог Каспар слезе първи, последван от сестра си и антуража им. Тал слезе след тях, тъй като положението му като член на двора на Каспар все още не бе обявено официално. След него слязоха Амафи и останалите слуги.

Чакаха ги каляски, всички с герба на Островното кралство — изправен на задните си лапи златен лъв на пурпурно поле, вдигнал високо меч и с корона над главата. До впряговете стояха облечени в дворцови ливреи кочияши. Каспар и сестра му влязоха в първата карета, в следващите се настани свитата на херцога. Каретата, в която се качиха Тал и Амафи, бе удобна и чиста, но съвсем не толкова луксозна.

Тал загледа от прозореца. Минаваха покрай дюкяни и къщи, през големи площади с величествени фонтани. После поеха нагоре към двореца. Градът бе разположен на низ от хълмове, тъй че понякога минаваха по сводести мостове, под които течаха поточета и малки реки.

— Градът е чудесен — каза Тал на Кралската реч.

— Определено, ваше великолепие — отвърна Амафи. — Разправят, че когато първият крал на Островите построил своята крепост, избрал най-високия връх тук, а низ от дървени мостове пазел бандата му, понеже те всъщност не били нещо повече от морски разбойници. С времето градът се разраствал от пристаните и надолу от двореца, затова е сега този лабиринт от улици и мостове.