Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 43

Тал се извърна към херцога и се поклони, преди да отвърне:

— Да, ваша светлост.

Амафи отстъпи дискретно назад, та господарят му и херцогът да си поговорят насаме.

— Аз съм от тези, които най-много се гордеят с отечеството си, скуайър — каза херцогът. — Опардум е величествен град по свой начин, но ще Призная, че при първа гледка никой град не може да се сравни по красота с Риланон.

— Длъжен съм да се съглася, ваша светлост. Чел съм истории… — Направи усилие да влезе в ролята си. — Баща ми настояваше да изуча историята на Кралството. — Обърна се и махна с ръка. — Но това… това е неописуемо.

— Да, нали? — Херцог Каспар се засмя. — Ако някой поведе война срещу Островното кралство, ще е трагедия да се опустоши такова чудо. Ще е много по-добре градът да бъде принуден да се предаде, вместо да се щурмуват тези кули, не сте ли съгласен?

Тал кимна, но каза:

— Все пак, според мен да не се почва война с Островите е по-разумният избор.

— Има и други начини да се спечели една борба освен въоръжения конфликт — отвърна херцогът. Говореше колкото на Тал, толкова и на себе си. — Някои ще се закълнат, че войната е резултат от провалена дипломация, докато други ще ти кажат, че войната е просто друг инструмент на дипломацията. Не съм чак толкова учен, за да реша дали всъщност има някаква разлика между тези две философии. — Извърна се и се усмихна на Тал. — Сега се прибери в каютата си и облечи най-контешките си дрехи. Ще вечеряме в двореца на краля. — Погледна към платната. — Мисля, че ще останем в залива за не повече от час и ще получим разрешение да пристанем на кралските кейове.

Тал слезе долу и тъкмо се беше приготвил, когато на вратата се почука. Амафи отвори. В коридора стоеше млад корабен прислужник.

— Да?

— Поздрави от херцога, скуайър. Поканен сте да се присъедините към него на палубата.

— Идвам веднага — отвърна Тал.

Бързо оправи новата си куртка и грабна шапката си. Дрехите му бяха ушити в Ролдем, преди да напусне. Беше прекарал последната седмица почти без да излиза, както го бе посъветвал Каспар, избягваше всякакви публични места. Мярката бездруго едва ли имаше значение, тъй като поканите от страна на ролдемския елит бяха секнали веднага след унизяването на принц Матю. Тал реши, че Каспар е разпространил новината, че е под негова закрила, тъй като не последва никакъв опит за отмъщение, поне доколкото двамата с Амафи можаха да забележат.

Качи се бързо на палубата. Корабът вече подхождаше към вълнолома. Ако Ролдем спираше дъха, то Риланон беше смайващ. Колкото повече се приближаваха, толкова по-зашеметяваща ставаше гледката. Защото градът не само бе построен от лъскав мрамор и гранит, но й бе разкрасен по всевъзможни начини: имаше рамки с разцъфтели увивни растения, висящи градини, цветни флагове и знамена, и прозорци от кварц и стъкло. Камъкът сияеше под лъчите на късното следобедно слънце в златно, кехлибарено, розово и бяло.

— Възхитително — промълви Амафи.

— Да — отрони херцогът. — Винаги съм се стараел да пристигам тук малко преди залез, само за да видя това.

Откъм пристанището идваше лодка, развяла флага на Островното кралство. Сниши го в почит към херцога на Оласко. Моряците и от двата съда замахаха за поздрав. Тал беше почти онемял от величественото зрелище. Кораби от всички държави около Морето на кралствата стояха на котва или плаваха из залива. Имаше кешийски търговски съдове, кораби от Източните кралства, товарни баржи от всяка точка на познатия свят.