Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 46

Влязоха в двореца и Тал видя напред през една широко разтворена двукрила врата градина и каменна пътека, водеща към друга разтворена двукрила врата в някаква галерия. Последваха момчето надясно по низ от дълги коридори, докато не стигнаха до апартаментите за гости. Пажът спря пред една врата и каза:

— Сър, херцог Каспар е в другия край на този коридор. — Посочи към дъното на коридора. — Доста ходене е до там, сър.

Отвори вратата и Тал влезе първи.

Беше впечатлен. Като нищожен член от свитата на Каспар, очакваше скромна квартира, а ако тази беше такава, то стаите на Каспар сигурно съперничеха на кралските покои в Ролдем.

Имаше голямо легло с балдахин, чиито тежки завеси бяха разтворени. Леглото бе покрито с дебел юрган и няколко подложки и възглавници. На отсрещната стена имаше огромна камина. По това време на годината не бе запалена, но Тал прецени, че вероятно огънят се поддържа през цялата зима.

На всички стени висяха гоблени, които убиваха студа на камъка, тъй като това бе по-старата част на двореца, според Тал, ако не и част от първоначалната цитадела. Пажът посочи вратата вляво от камината и каза:

— Вашият човек има легло там, сър.

Тал открехна вратата и надникна. Представляваше килер, но килер по-голям от апартамента му в Ролдем. Тук можеше да се поберат достатъчно дрехи за преобличане всяка нощ в продължение на година, наред с леглото, маса, нощна масичка и стол, поставени за удобството на слугата. Обърна се и кимна.

— Това е достатъчно.

— Сър, през другата врата е умивалнята и тоалетната ви.

— Благодаря — отвърна Тал.

— Ако ви потрябва нещо, дръпнете това въженце, сър. Приемът за херцога е след два часа, тъй че ще имате време да се освежите, сър.

Отвори вратата и Тал видя отвън няколко слуги. Пажът мина между тях, а те внесоха багажа в стаята. Един слуга влезе с поднос с деликатеси, сладкиши, плодови кремове и чепки свежо грозде, друг — с поднос с бокали охладено вино, разредено с плодови сокове, калаена кана с ейл и няколко чаши.

Щом те излязоха, се заточи парад от млади слуги, понесли ведра с димяща вода: запътиха се право към банята. Тал изчака да си свършат работата и да се махнат, след което отиде да види какво са направили.

В банята имаше зидана каменна вана, облицована с плочки. Той пъхна ръка във водата и каза:

— Идеална е. Амафи, приготви ми най-хубавите дрехи за тази вечер, червено-черната туника и сивите гамаши, и ботите ми със златните закопчалки. Ще нося рапирата със сребърната дръжка и черната плъстена шапка с ястребовото перо. — Да, ваше великолепие — отвърна Амафи и почна да разопакова багажа.

Щом влезе във ваната, Тал забеляза над себе си някакъв странен механизъм, състоящ се от месингова тръба с разширена плоска глава, осеяна с многобройни дупчици. До нея висеше верижка с дръжка. Тал се надигна и я дръпна. Моментално го заля душ студена вода. Тал извика от изненада и дръпна отново дръжката, за да спре водата.