Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 42

— Капитанство? — Тал се усмихна. — Както казах, опитах военния живот, ваша светлост, и не го намирам за подходящ за дарбите ми.

— Само титла. Ако желаете, можете да продължите да се наричате „скуайър“, защото никой няма да ви отдава чест и никой няма да ви кара да марширувате по плаца. Имам много капитани… и повечето не носят униформа.

— Аха — отвърна Тал, уж чак сега е разбрал. — Търсите си агент.

— Агент е подходяща дума. Фактор — също. Или представител, зависи от нуждата. Каквато и да е титлата, функцията е една: да ми служите с непоклатима вярност и енергия. Наградите ще са в пълно съответствие с усилията ви.

Тал допи виното си.

— Да стягам ли багажа?

— Скоро — отвърна Каспар. — Ще се задържа тук още седмица, после към Риланон и визита на краля на Островите, след това се връщам в Опардум. Не сте официално на служба при мен, докато не стигнем в Опардум. Причините ще ви бъдат разяснени тогава.

— Междувременно обаче ще сте под моя закрила — продължи херцогът. — Ще уведомя мимоходом принц Матю, че ще приема като лично оскърбление, ако и един косъм падне от главата ви, след което ще го уверя, че ви отпращам колкото се може по-далече от Ролдем.

— Може би след три години ще можете да се върнете, за да защитите шампионската си титла. Ще е неловко, но дотогава Матю поне ще е имал време да премисли. — Помълча и добави развеселено: — А може би дотогава някой друг ще е убил тоя надут глупак.

Каспар стана: знак, че разговорът е приключил.

— Върнете се в квартирата си и се постарайте да не се въвличате в неприятности, скуайър.

— Да, ваша светлост — отвърна Тал.

Херцогът напусна през една врата, а Тал излезе през другата, където го чакаше Амафи. Махна с ръка на новия си камериер да го последва и напускаха двореца, този път през главната порта.

— Е, какво се случи, ваше великолепие? — попита Амафи.

— Вече сме на служба при херцог Каспар Оласко. Бившият убиец се ухили вълчи и рече:

— Е, значи издигането ни към величие започва!

— Да — отвърна Тал, макар вътрешно да чувстваше, че ги очаква по-скоро пропадане в покварата.

Корабът пореше пенестите гребени, тласкан от напористия вятър към най-величествения град, който Тал бе виждал. Не, поправи се той, по-величествен, отколкото можеше да си въобрази.

Риланон се издигаше на фона на хълмовете, смайващо творение от цветен камък и изящни арки. Ярките лъчи на късното следобедно слънце очертаваха обрамчения му от дълбоки сенки силует. Тал беше слушал историята му: как Лудия крал, Родрик Четвърти, повелил градът да бъде пресъграден, като всяка сива фасада се подмени с ярко обагрена каменна облицовка. Кралете Луам, Патрик и сега Риан бяха продължили с проекта и днес всяка сграда в столицата на Островното кралство бе образец на великолепие. Шедьовър от мрамор и гранит, Риланон сияеше в бяло и розово, жълто и кехлибар, с жилки пурпур, зелено, червено и синьо, осеяли щедро всичко. Тал и Амафи стояха на носа на кораба на херцог Каспар, и гледаха града в няма възхита.

Глас зад тях каза:

— Това първото ви посещение ли е, скуайър?