Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 33

Кръчмарска свада? Матю посещаваше някои долнопробни бордеи и хазартни зали. Ходеше „предрешен“, въпреки факта, че всички го познаваха, и използваше положението си като голямо предимство.

Тал отхвърли и тази идея. Не беше достатъчно публично.

Не виждаше лесен начин да го убие така, че да попадне в магическото място между възможността да му простят или да го обезглавят. А дори и да кацнеше на това магическо място и Каспар да се намесеше в негова полза, това щеше да изплати дълга на Каспар. А на Тал му харесваше да разполага с този дълг.

Не, реши той и стана, нямаше да убие принц Матю. Хрумна му друга идея. Седна отново и помисли над нея. Реши, че не е преценил достатъчно добре ролята си. Можеше просто да има начин да стане персона нон грата в Ролдем. Можеше да се опази от дръвника на палача и в същото време да изглежда така, че за него няма бъдеще в обществените среди на Ролдем. В който момент щеше да изглежда, че няма друг избор, освен да приеме службата при херцога.

— Паско — извика той и след миг в стаята влезе Амафи.

— Ваше великолепие, с какво мога да ви бъда полезен? — попита на езика на Островите.

— Къде е Паско? — на свой ред попита Тал и му махна с ръка за панталоните.

Бившият убиец му ги подаде.

— Отиде на пазар, ваше великолепие, да купи храна. Какво ще заповядате?

Тал помисли малко и отвърна:

— Струва ми се, че моментът е подходящ да се научиш да бъдеш валет.

— Валет ли? Ваше великолепие, не знам тази дума.

Тал беше забравил, че говори на ролдемски, език, с който Амафи едва се справяше.

— Ил камериере персонале — каза му Тал на квегански.

— А, личен слуга — отвърна Амафи на Кралската реч, както бе известен езикът на Островите. — Преживял съм известно време с хора от потекло, тъй че ще е дреболия да се науча от какво се нуждаете. Но с Паско какво ще стане?

— Боя се, че Паско скоро ще ни остави. — Тал нахлузи ботушите си. — Семеен проблей. Трябва да се върне при баща си на север в Латагор.

Амафи не попита за подробности. Каза само:

— В такъв случай ще се постарая да го заместя добре в грижите за удобството ви.

— Обаче ще трябва да поработим още върху ролдемския ти. — Тал превключи на ролдемски. — Отивам в Двора на майсторите. Изчакай Паско и му кажи да започне да те запознава с ежедневните ми занимания и потребности. Ще ти обясни в движение. Стани като негова сянка за известно време и наблюдавай. Питай, стига въпросите ти да не притесняват мен или някой, с когото съм, иначе си ги затаявай, докато двамата не останем насаме. Кажи му да дойде в Ремарга по обед и да ми донесе чисти дрехи. След това ще хапна в… „Болдуин“, отвън край Големия канал, после малко карти следобед в „Депанов“. Ще се върна да се преоблека в нещо по-подходящо за вечеря.

— Да, ваше великолепие.

— И стига с това „великолепие“. Казва се „благородие“. Тал си облече същата риза, която бе носил предния ден, метна небрежно жакет на лявото си рамо и грабна сабята.