Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 32

Тал се засмя.

— Всичките ли ви агенти са внедрени в ханове и кръчми? Магнус отвърна с усмивка.

— Не, но ни се струва, че хановете и кръчмите са полезни места за събиране на информация. Измисли начин да пратиш съобщение до което и да е от тези места, адресирано до скуайъра на Дълбоки лес, и то ще стигне до нас. Използвай кодови фрази, ако можеш. Има и други ханове в други градове и Паско може да се погрижи да разполагаш с пълния списък, преди да се разделите.

— Защо трябва да се оправям без него?

— Две… Не, три причини. Първо, с всеки нов агент на Конклава, който се доближи до Лесо Варен, рискът за нас се умножава. Майка държи лейди Роуена толкова близо до Каспар, колкото може да го постигне жена — допускам, че с напразната надежда, че Каспар може да изпусне нещо между креватните приказки — а с теб там нашата уязвимост се увеличава. Паско не ни предлага нищо полезно в повече, но увеличава риска. Второ, имаме други задачи за Паско. И последно, той все пак работи за Конклава, не за скуайър Хокинс от Илит, каквото и да те е накарал да повярваш.

— Разбрах.

— Сега, да сме наясно за едно: каквато и възможност да получиш да си отмъстиш на Каспар, той е само част от проблема. Разбери каквото можеш за Лесо Варен. Той е истинската опасност за нас. Най-сетне, ако бъдеш разкрит, ще предпочетем да умреш пред риска за сигурността на Конклава. Това ясно ли е?

— Напълно.

— Добре. Тъй че гледай да не се убиеш или поне се постарай да свършиш нещо полезно, преди да го направиш. Ако изпаднеш в беда, не можем да те отървем… и няма и да се опитаме.

И изведнъж изчезна. Имаше само лек полъх във въздуха там, където допреди миг стоеше Магнус. Тал взе чашата и промърмори:

— Колко мразя, че все той има последната дума.

Събуди се леко замаян. Беше изпил само една чаша вино предната вечер, по време на разговора с Магнус. Денят бе минал без особени събития, общо взето ленива езда надолу по планината и през града до двореца. Но не беше спал добре и се зачуди дали неспокойната нощ не се дължи на избора, пред който бе изправен.

Каспар му беше в дълг. Тъй че как да приеме служба при него, без да изглежда прекомерно нетърпелив? Идеята му да убие принц Матю и да накара Каспар да се намеси в негова защита вече изглеждаше повече от приемлива. Магнус беше прав — статутът на Тал като шампион на Двора на майсторите му печелеше много привилегии, но какви бяха задълженията му? Замисли се над това.

Знаеше, че може да провокира немалко социални ситуации, в които принц Матю щеше да се окаже принуден да го извика на дуел. Някой щеше да настои да е до първо пускане на кръв, а Тал можеше да го убие „неволно“. Нещастие, но такива неща се случват. „Иронията е, че ми се случват доста често“, помисли си. Не, това нямаше да мине, защото един дуел щеше да е въпрос на чест и макар че кралят може би никога повече нямаше да го допусне в двореца…