Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 35

Тал нямаше представа кой е младежът, но той се приближи без колебание. Поклони се на Майстора, а след това и на Тал. Майстор Василий извика:

— Рапири! Три точки до победа!

Двамата носеха тежко подплатени жакети, които ги покриваха от шията до слабините, върху гамаши и обувки с кожени табани. Нахлузиха мрежести шлемове, през които молееше да се диша и да се вижда, но мрежата предпазваше от нараняване. Пристъпиха един срещу друг.

Старшият застана между тях, вдигнал оръжието си. Двамата състезатели извадиха своите, опряха ги до рапирата на Майстора и ги задържаха така. После Старшият отдръпна рапирата си и двубоят започна.

Тал се беше дуелирал по време на близо целогодишния си престой в Саладор. Дворът на мечовете не можеше да се сравни с Двора на майсторите по броя на качествени противници, но все пак имаше достатъчно добри дуелисти, за да го поддържат в безупречна форма.

Нужна му беше тази практика, тъй като на Острова на чародея за партньор можеше да разчита само на Калеб, а той често отсъстваше, пратен незнайно къде от родителите си. А и макар да беше най-добрият ловец и стрелец с лък, когото Тал бе виждал, не го биваше особено във фехтовката.

Тал бе изкарал известно време и с наемници, на които повечето дворцови маниери бяха чужди. Наемниците не гледаха на фехтовката като на изкуство, а по-скоро като на средство за оцеляване и Тал бе съвсем сигурен, че Майсторите на двора няма да погледнат с добро око, ако прилага ритник в чатала, вадене на око или отхапване на ухо по време на тренировките. Беше наясно, че много от младежите, които щяха да прекарат години от живота си тук, в Двора на майсторите, никога няма да използват оръжията си в изблик на гняв. Такъв бе животът на младите благородници в цивилизованото лоно на Ролдем.

Младият Анатолий бързо бе сразен: оказа се добър, но му липсваше въображение. Още трима младежи също бързо отпаднаха и Тал реши да спре.

Вместо обаче да се запъти направо към стаята за преобличане, отиде до една от отрупаните с освежителни напитки и закуски маси. В центъра бе поставена голяма кристална купа, пълна с вода и плуващи в нея резенчета лимон. Тал бе започнал да харесва тази напитка, след като привикна с тръпчиво-киселия й вкус. На подносите имаше всевъзможни плодове, сирена, хлебчета, сладкиши и пушени меса. Бутилки с ейл и вино също очакваха приключилите с дневните упражнения. Тал си взе чаша лимонена вода от един слуга и резен ябълка, отхапа и започна да оглежда салона.

Един от многото слуги на Двора стоеше до него и усърдно презареждаше всяко блюдо, та поднесеното да изглежда свежо. Тал изчисли цената на сервирането и се удиви колко скъпо излиза поддържането на Двора на майсторите. Всеки благородник можеше да посещава Двора свободно, за да усъвършенства изкуството на фехтовката. Богатите от простолюдието можеха да го използват срещу помощна, макар и доста висока такса и мнозина предпочитаха да го правят, по политически причини. Но като цяло цената за поддръжката на това дворцово начинание тежеше на Короната.