Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 34

— Сега си намери някоя работа, докато Паско се върне. Ще ви видя и двамата на обед.

— Да, ваше великолепие — отвърна Амафи.

Тал излезе и затрополи по стълбите. Затегна сабята на кръста си и намести жакета на рамото си. Беше топъл ден и той бе решил да е без шапка. Докато вървеше към Двора на майсторите, мислеше колко точно може да си позволи да навреди на кралска особа, без да си навлече прекалено големи неприятности.

Утринното слънце, топлият океански бриз, споменът за страстната любов с лейди Наталия — всичко това в съчетание въодушевяваше Тал и духът му бе окрилен. Докато стигне до Двора на майсторите, вече имаше план как да унизи една кралска особа, без да стигне до бесилката, и се беше убедил, че това дори може да се окаже забавно.

Галерията беше пълна. Със завръщането на Най-великия фехтовач на света наблюдаването на упражненията и състезанията се бе превърнало в най-любимото развлечение за много млади жени в столицата. Много благороднически дъщери и немалко млади съпруги намираха повод да се отбият по време на ежедневното пазаруване, за да утолят новооткрития си интерес към фехтовката.

Тал се беше упражнявал всеки ден през седмицата след връщането от лова и очакваше шанса си да се срещне в двубой с принц Матю. В крайна сметка бе разбрал, че принцът го изчаква, докато напусне, преди да се появи в Двора на майсторите всеки втори ден. Ето защо днес Тал започна упражненията си пред публика късно следобед вместо сутринта, както обикновено.

Поздравиха го всички членове на партера, сред които и треньорите. Днес ролята на Старши се изпълняваше от Василий Турков, главен инструктор и съдия при всички спорни моменти. Други инструктори работеха с обучаващи се по всички ъгли на огромната зала, но Старшият на партера ръководеше двубоите в центъра.

Подът на залата за тренировки бе изработен от разноцветен паркет, подреден на сложни фигури, които при по-подробен оглед се оказваха хитроумно очертани граници между различните зони за упражнения. Партерът бе заобиколен от масивни колони излъскано дърво, които крепяха орнаментирания висок таван. Тал погледна нагоре и видя, че таванът е пребоядисан: в бяло, със златен варак върху релефните венци и гирлянди около големите прозорци. Галериите минаваха по едната стена между колоните, а другата стена беше с високи от пода до тавана прозорци, така че цялата зала бе осветена великолепно.

Василий се приближи и го хвана за ръката.

— След като не се появихте тази сутрин, помислих, че сте си дали почивен ден, скуайър. — Хвърли поглед към пълната със зрители галерия и добави: — Ако това продължи, ще се наложи отново да поставим временни седалки. — На турнира за Шампиона на майсторите бяха наслагали временни седалки пред прозорците, за да поберат колкото може повече зрители.

Тал се усмихна.

— Дойдох само да се поупражнявам, Старши. Турков отвърна на усмивката му и каза:

— Тогава ще ви намеря противник. — Обърна се към неколцината младежи, които стояха наблизо и явно изгаряха от нетърпение да кръстосат сабя с шампиона на Двора на майсторите, и ги привика с ръка. — Анатолий, вие сте пръв!