Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 31

— Да, наблюдавах.

Тал не скри неприязънта си. За втори път Магнус го беше наблюдавал отстрани.

— Почти мога да разбера желанието ти да погледаш боя ми с Гарвана, но защо някакъв си елементарен лов?

— Защото нищо свързано с Каспар Оласко не е елементарно. Татко ме помоли да се уверя, че ще спечелиш благоразположението на Каспар, а със спасяването му от мечката и завоеванието на сестра му, изглежда, нещата вървят добре. А и това е последният път, когато те шпионирам.

— Защо?

Магнус замачка широкополата си шапка.

— Първо въпросите. Готов ли си вече да служиш при Каспар?

— Почти, но не съвсем.

— Скоро значи?

— Скоро, да.

— Херцогът или сестра му споменаха ли ти за Лесо Варен? — Не.

— Последният въпрос на баща ми: имаш ли някаква представа защо Каспар се стреми да струпа войски на границата на Островното кралство, на стотици мили от всякаква важна за него поне цел?

— Абсолютно никаква.

— Сега един въпрос от мен: защо спаси Каспар от мечката? Тал поклати глава и отпи от виното.

— Да ти кажа честно, представа нямах в онзи момент. Просто реагирах. Но след като се справих, реших, че боговете сигурно ми казват нещо.

— Какво?

— Не е достатъчно да видя как умира Каспар. Най-малкото той трябва да разбере защо умира, но освен това…

— Какво?

— Искам да го видя унизен. Искам да гледам как осъзнава, че всичко, което е направил, всяка убийствена заповед, която е дал, всяко подло решение, се е провалило.

Магнус помълча, после каза:

— Убиването му ще е по лесно, отколкото да го унизиш толкова.

— Все пак това е целта ми.

— Твоята цел — каза Магнус, — да ти напомня, е първо да разкриеш защо той се стреми към война с Кралството. Всяко зрънце разузнавателна информация, с която разполагаме, ни казва, че си прав в предположенията си, че Каспар има някакъв налудничав замисъл да изкове съюз между Източните кралства, за да може да нанесе удар срещу Островите. И натъртвам на думата „налудничав“, защото нищо от това, което е постигал досега, не показва и намек за здрав разум.

— Въпреки това съм готов да заложа живота си, че Каспар е всичко друго, но не и луд. Коварен, опасен, чаровен, забавен дори; но е разумен. Решенията му може да изглеждат безсмислени, но зад тях винаги има план. — Наведе се и остави чашата на масата. — Е, Паско и Амафи ще се върнат скоро, тъй че трябва да приключваме бързо.

— Тогава минавам на съобщението. От баща ми. Ще бъдеш откъснат.

— Какво точно означава това?

— Означава, че никой повече няма да те търси по никое време, Тал. — Магнус намести шапката на главата си. — Когато решиш да приемеш предложението на Каспар и да постъпиш на служба при него, намери повод да освободиш Паско. Оставям на теб да решиш какво ще правиш с Амафи. Но си обвързан под клетва никога да не споменаваш за връзката си с Конклава пред него, дори изобщо няма да намекваш за съществуването на Конклава.

— От днес няма да имаме никакви контакти с теб, докато сам не решиш да ни потърсиш — продължи Магнус. — Ако си на север, намери начин да известиш в хана на Кендрик или сам отиди там. В Риланон потърси една странноприемница, „Златният изгрев“, а вече си бил в „Буре и лоза“ в Саладор. Ако се окажеш в Крондор, вече знаеш къде е „Адмирал Траск“. Тук потърси нощния кръчмар в хана „Молконски“. В Опардум нямаме агенти, което е много жалко, но ако можеш да пратиш съобщение в „Наковалня и клещи“ в градчето Калеш’каар в Стегата на Бердак, то ще стигне до нас.