Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 30

Подозираше, че е замесена друга ръка. За магьосника Лесо Варен разправяха, че имал огромно влияние върху Каспар, и Тал се зачуди да не би точно той да е инициаторът на избиването на оросините.

Когато излезе от унеса си, лагерът вече бе притихнал. Лейди Наталия вероятно бе пожелала лека нощ на ухажорите си. Тал си даде сметка, че самият той е все още съвсем буден и че сънят трудно ще го споходи, ако не се отпусне. Седеше гол на постелята. Скръсти крака и отпусна длани на коленете си. Затвори очи и започна да медитира, за да успокои ума си.

Времето се затаи и той усети как сърцето му забави ударите си, дъхът му стана по-дълбок. Беше почти заспал, когато платнището на палатката се отвори.

Преди да е успял да реагира, загърната в сянка фигура бързо пристъпи вътре и го сграбчи за гърлото. Вече напълно буден, той усети мириса на лек парфюм и чу в ухото си шепот.

— Колко мило. Чакал си ме. — След това устните на Наталия се притиснаха в неговите и тя го избута по гръб и го притисна върху възглавниците. Тал примига и видя в сумрака красивото й лице, на половин педя само от неговото, докато тя бързо развързваше нощния си халат и го захвърляше настрани. — Брат ми може и да не измисли как да ти се отплати за това, че му спаси живота. Но аз имам няколко идеи.

После наведе глава и го целуна отново.

Глава 4

Избор

Тал седна.

Потъна тежко в меките възглавници на дивана и се обърна към човека, който стоеше тихо в ъгъла.

— Паско, прати Амафи до пазара по някоя безсмислена работа, докато не са затворили, за да останем насаме няколко минути — каза и вдигна чаша вино. — Ще пиеш ли с мен?

Човекът, на когото говореше, пристъпи от ъгъла и смъкна шапката си. Дълга бяла коса се изсипа до раменете му и две светлосини очи изгледаха Тал.

— Няма да се бавя. Татко ме изпрати със съобщение и няколко въпроса.

— Седни поне, Магнус.

— Ще остана прав — отвърна младият маг.

За известно време Магнус бе учил Тал на малко магия и логика, но от всичките си учители младият мъж изпитваше най-малко близост тъкмо към него. За Тал в това имаше нещо иронично, тъй като Калеб, по-младият брат на Магнус, беше единственият мъж в Конклава, към когото изпитваше братски чувства. И двамата бяха ловци, и двамата не боравеха с магия в общество на магьосници, и двамата не можеха да разберат повечето неща, които виждаха ежедневно около себе си. От всички, които служеха на Конклава, само Миранда, майката на Магнус, му беше по-чужда.

— Прощавай, но имах тежък ден и нощ — каза Тал. — Почти не съм спал и умът ми е поразмътен.

Магнус се усмихна.

— Геройствата ти с мечката и с лейди Наталия, предполагам?

— Ти си чул? — възкликна стъписано Тал. Беше се върнал в града по-малко от час, след като напусна двореца. Което означаваше, че слухът се е разпространил за рекордно време. Очите му се присвиха. — Не си могъл да го чуеш. Ти си видял!