Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 29

Ядеше малко, но изпи невероятно много вино. Според Тал виното щеше да му помогне да спи дълбоко. В края на вечерта херцогът го попита:

— Е, скуайър, помислихте ли вече каква награда мога да ви предложа, за да изплатя дълга си?

Тал наведе глава уж смутено и отвърна:

— Честно казано, ваша светлост, действах почти без да мисля. Опитвах се да спася своя живот точно толкова, колкото и вашия. — Постара се да изглежда искрен.

— Може и така да е, но резултатът е същият. Вие спасихте живота ми. Какво мога да направя, за да се отплатя за това?

Тал се усмихна.

— В момента нямам нужда от почти нищо, сър. Но допускам, че в някой бъдещ момент нещата може да не са толкова безметежни за мен, както са днес. Ако някой ден изпадна в затруднение, надявам се, че ще мога да разчитам на благоразположението ви?

— Разбира се. Макар да подозирам, че мъж с вашите качества би трябвало да си пробие път в живота без много трудности. — Изправи се бавно. — За всеки от вас има приготвена палатка и слуга, който да ви осигури удобства. Сега трябва да ви пожелая лека нощ и на заранта ще видя как се чувствам. Ще ми е крайно неприятно да съкратим лова, но се боя, че не съм в достатъчно добра форма, за да се бия с дракон, та дори и да е малък. — Бароните се засмяха угоднически. — Подозирам, че утре по това време ще сме се върнали в двореца. Лек сън на всички.

И си тръгна. След малко Тал също се извини и остави двамата барони сами да се състезават за вниманието на лейди Наталия. Видя, че заделената за него „палатка“ си е цял малък павилион, достатъчно висок, за да остане прав и да се съблече с помощта на слугата. Слугата взе дрехите му и рече:

— Утре сутринта ще бъдат почистени, милорд.

Тал седна сред купчината възглавници, върху които бяха застлали две дебели завивки. Отгоре бе изпънат и топъл, облечен в сатен юрган.

Вдиша дълбоко хладния планински въздух и забравил за разговора отвън — Юживни и Майкъл се опитваха да очароват Наталия, — насочи ума си към странните събития от деня. Мечката се бе появила толкова бързо, че той реагира като ловец: без да мисли, награби най-доброто възможно оръжие и нападна звяра. Също толкова лесно можеше да вземе лък и да обсипе звяра с безполезни стрели, докато той не смаже Каспар. Тогава щеше да му остава само един за убиване — капитан Куинт Хавревулен — и народът му щеше да е отмъстен.

Бе изтърпял достатъчно духовни упражнения на Острова на чародея, за да знае колко безполезно е да се терзаеш защо нещата са се стекли така, а не иначе. Това, което може да се случи, се случва, както често казваше Накор. Очевидно проблемът, който стоеше пред него, нямаше да се реши просто. Но за едно беше сигурен: нямаше да му донесе радост да гледа как Каспар умира. Откри, че вече не изпитва омраза към херцога. Беше нащрек с него, както щеше да е с всяко диво и опасно същество. Но някак си не можеше да примири в едно чаровния домакин, в чиято компания се радваше на бокал с вино, и пресметливия убиец, поръчал избиването на цял народ. Нещо тук някак си не се връзваше и Тал се зачуди какво ли може да е.