Читать «Дивата котка» онлайн - страница 160

— Сигурно е в безопасност. Бог да ни е на помощ, милейди! Тези коварни червенокожи дяволи! Ако Джейми не беше вдигнал тревога, вече всички щяхме да бъдем мъртви.

Жаси само кимна и продължи да тича по пясъчните пътеки между къщите. Уилям я следваше по петите. От всички страни се чуваше шум от битката. Внезапно от сламения покрив на една хижа скочи индианец и се озова само на няколко стъпки от Жаси. Младата жена спря с пронизителен писък, но Уилям я бутна да продължи.

— Тичайте, милейди! Почти стигнахме. — Воинът се нахвърли върху него и сър Уилям извади меча си. — По-бързо, милейди!

Когато Жаси продължи пътя си, до ноздрите й достигна остра миризма на пушек. Някъде гореше къща. Зави й се свят, почна да й се повдига, но въпреки че се препъна няколко пъти, прекрачи през труповете на прага и блъсна входната врата на дома си.

— Ейми! Елизабет!

Никой не отговори. Жаси хукна като луда нагоре по стълбата и се втурна в спалнята, където спеше синът й. Застана на прага и притисна ръка до сърцето си.

Синът й продължаваше да спи. Елизабет стоеше свита в един ъгъл, бледа като платно и трепереща, а пред нея стоеше млад индиански воин с нож в ръка. Другият памунки тъкмо се навеждаше над люлката. Хвърли поглед към Жаси и почтително попипа малкия амулет, подарен на бебето от Опеханканеф. После посегна да вдигне малкия.

— Не! — изпищя Жаси, вдигна детето от люлката и го притисна до гърдите си. — Не позволявам да го пипате! — После впи очи в индианеца и натъртено произнесе: — Опеханканеф! Опеханканеф!

Двамата памунки размениха многозначителен поглед и Жаси побърза да извади от деколтето на роклята си собствения си амулет, подаръка на Джейми, получен някога от Покахонтас. Двамата се поколебаха, после по-възрастният й посочи да остави детето в люлката. Даниел се събуди, почувства близостта на майка си и се разплака.

— Не! — Жаси притисна бебето до гърдите си. Индианецът направи крачка към нея и тя се сви до стената. — Не! Опеханканеф!

Макар че мъжът насреща й стискаше нож, младата лейди предизвикателно изправи глава. В очите й пареха сълзи. Къде ли беше сега Джейми? Дали беше жив? Дали Робърт беше успял да предупреди обитателите на дома? Защо не идваше сър Уилям? Той щеше да ги спаси от смъртта.

Нещо се раздвижи на вратата и Жаси с надежда погледна нататък. Ала спасителят го нямаше. На прага беше застанала Хопи. Жаси горчиво се запита дали полуиндианката е знаела за подготвяното нападение и е спомогнала за осъществяването му. Дали и тя не беше виновна за избиването на белите заселници, които я бяха приели като своя…

Хопи предпазливо пристъпи в стаята. Беше облечена по европейска мода, с множество колосани поли под копринената рокля. Изгледа Жаси с пронизващи зелени очи, после се обърна към индианците на племенния им език, хладна и невъзмутима.

Воинът, който заплашваше Жаси, отпусна ножа и отговори нещо.

— Той казва, бебето е под защитата на Опеханканеф и може да остане тук — преведе Хопи. — Вие обаче трябва да го придружите, лейди.

— Какво? Аз също съм защитена от амулета на Опеханканеф!