Читать «Дивата котка» онлайн - страница 158

Тъй като мъжът не даваше признаци на живот, Жаси с все сила го зашлеви през лицето. Най-после очите му се раздвижиха.

— О, Жаси… — Очевидно беше пред припадък.

— Стегни се! — изфуча ядосано тя и го изрита с крак. — Иди да предупредиш хората в моята къща, после тичай в твоята. Аз ще бия камбаната.

Най-после Робърт разбра какво се иска от него. Хукна напред, покрай войника, който все още се бореше с двамата индианци. За секунди Жаси се запита дали не би трябвало да помогне на момъка. Но тогава щяха да убият и нея и нямаше кой да предупреди заселниците. Хукна по стълбите към камбанарията.

Пред вратата беше застанал индианец с голи гърди и татуирани мускулести ръце. Носеше само кожена препаска на бедрата, бели пера и огърлица от сплетени кожени ремъци. Зад него лежеше мъртъв войник. Черепът му беше разбит с оръдейно гюлле.

Значи първото убийство не беше случайност. Значи индианците бяха влезли в селището с намерението да избият всички бели. Жаси трябваше веднага да предприеме нещо.

В близост до портата се чу крясък. Скоро всички заселници щяха да узнаят колко коварно са ги нападнали — скоро, когато легнат мъртви в собствената си кръв.

— Не! — Жаси с всичка сила се нахвърли срещу индианеца и двамата се строполиха на пода. Нападението беше грешка. Топлото тъмно тяло притисна нейното и Жаси напразно хапеше и блъскаше. Мъжът беше млад, силен и мускулест, и тя нямаше никакъв шанс да се справи с него.

Когато коляното му притисна стомаха й, въздухът излезе от дробовете и Жаси се взря в бадемовидните черни очи, които развеселено изучаваха лицето й. Очевидно индианецът се забавляваше със съпротивата й. Той посегна към глезена си, измъкна от кожения си сандал нож, сграбчи една от къдриците на Жаси и прикова очи в нея. Да не искаше да я скалпира? Младата жена изпищя и отчаяно се опита да се изплъзне.

Внезапно се чу тих, странен, ужасяващ звук. Върху красивата й пролетна рокля се изля струя кръв. Усмивката замръзна върху лицето на индианеца, той се килна настрани и Жаси видя стърчащия в гърба му нож. С треперещи пръсти воинът се опита да измъкне ножа, ала не успя и се строполи върху нея. Жаси с писък се дръпна настрана и невярващо се взря в края на стълбата, където беше застанал Джейми. Беше хвърлил ножа отдолу, за да убие индианеца. Цялата му фигура излъчваше несъкрушимо вътрешно спокойствие. Този мъж никога нямаше да изпадне в паника. Посрещаше с достойнство и кураж ударите на живота. А тя най-после беше разбрала що за човек е и се беше научила да го обича. Дано само не беше твърде късно…

Джейми хукна по стълбите и я дръпна да стане.

— Какво, по дяволите, търсиш тук? — изрева той. — Отдавна трябваше да си у дома, при Даниел. — Наведе се, измъкна ножа от гърба на мъртвия воин, изтри в панталона си окървавеното острие и отново го пъхна в ботуша си.

— Аз… Трябваше да бия тревога — опита се да обясни Жаси. — Все някой трябваше да…

Джейми мина покрай нея, отвори вратата и с все сила задърпа тежкото въже. Камбаната издрънча.