Читать «Бягство» онлайн - страница 28

— Майтап, но не смешен.

Лейси едва сдържаше сълзите си.

— Моля ви, искам да се прибера у дома — промълви тя.

За миг й се стори, че може би ще я задържат още, но после Слоун се надигна.

— Добре. Можете да си вървите, госпожице Фаръл, но трябва да ви предупредя, че срещу вас е възможно да бъде повдигнато обвинение за отнемане и укриване на веществено доказателство от мястото на престъплението.

Трябваше да се посъветвам с адвокат, каза си Лейси. Как може да съм такава глупачка?

Когато пристигна у дома, Лейси завари Рамон Гарсия, управителят на кооперацията, заедно със съпругата си Соня да разтребват апартамента й.

— Не можехме да допуснем да се приберете и да заварите тази бъркотия — каза й Соня, която забърсваше с парцал за прах писалището в спалнята й. — Прибрахме нещата по чекмеджетата — не както бихте го направили вие, разбира се, но поне не са разхвърляни по пода.

— Не знам как да ви се отблагодаря — отвърна Лейси.

Когато тръгваше, апартаментът беше пълен с полицаи и тя с ужас си представяше какво ще завари, когато се прибере.

Рамон тъкмо привършваше с монтирането на нова брава.

— Бравата е отворена от специалист — отбеляза той, — който е разполагал с всички необходими инструменти. Чудя се как не ви е отмъкнал бижутата.

Това беше първото, което полицията я беше накарала да провери. Няколко златни гривни, диамантените обици и перлената огърлица от баба й си стояха спокойно на мястото.

— Допускам, че не е търсел тях — каза Лейси. Гласът й звучеше слабо и уморено.

Соня й хвърли бърз поглед.

— Утре сутринта ще намина пак. Не се безпокойте. Когато се приберете от работа, всичко ще бъде тип-топ.

Лейси ги изпрати до вратата.

— Резето в ред ли е? — обърна се тя към Рамон.

Той го изпробва.

— Никой не може да влезе, ако резето е спуснато, освен ако не използва таран. Няма страшно.

Тя затвори вратата след тях и заключи.

В каква каша се забърках, мислеше си тя.

8

Спирала за очи и съвсем лек молив за устни — това беше цялата козметика, която Лейси използваше, но когато на утринната светлина видя сенките под очите си и забеляза колко е бледа, добави малко руж, сенки за очи и порови в чекмеджето за червило. Това обаче не успя да подобри чувствително външния й вид. Дори любимото й сако в златистокафяви тонове не успя да разсее мрачното й настроение. Последният поглед, който си хвърли в огледалото, й показа, че продължава да има вял и уморен вид.

На вратата на офиса Лейси спря, пое си дълбоко въздух и изправи рамене. Неочаквано я връхлетя отдавнашен спомен. Когато беше на дванайсет години, изведнъж се оказа по-висока от момчетата в класа и започна да ходи изгърбена.

Но татко казваше, че е гот да си висок, спомни си тя и понякога се забавлявахме да ходим из стаята с книги на главата. Той казваше, че добре изправената походка показва самочувствие и самоувереност.

А на мен наистина ми е нужно самочувствие, каза си тя няколко минути по-късно, когато я повикаха в кабинета на Ричард Паркър старши.

Рик беше при баща си. Паркър старши явно беше ядосан. Лейси хвърли поглед към Рик.

Оттам съчувствие не чакай, каза си тя. Днес положението е наистина „Паркър & Паркър“.