Читать «Коледен експрес» онлайн - страница 58

— Господи, Том! Дори не чух кога си влязъл.

— Все така ли страдаш от безсъние? — попита той и погледна чашата й. Навремето това бе проблем и за двамата, навярно поради честите преходи от една часова зона в друга, честите пътувания и безбройните ужасяващи картини, които вгорчаваха съня им.

Елинор разтри слепоочията си.

— Странно, мислех, че съм го преодоляла. Съвсем отскоро се появи отново.

— Добре, схванах намека. Мога и друго място да си намеря, където да изпия кафето си и да помечтая за безграничните възможности, които ми предлага бъдещето.

— Недей, аз ще си отида.

— Виж — рече Том, — та ние не сме деца. Не би трябвало един толкова голям влак да пречи на съвместното ни съществуване, поне за известно време можем да го понесем.

— Каза го като наистина зрял човек.

— Понякога и аз имам просветления.

И двамата замълчаха, а „Кап“ ускори до близо 120 километра в час. Мракът никога не се е втурвал така целенасочено, каза си Том.

— Питах се — обади се Елинор — защо всъщност пътуваш с този влак. Винаги си държал да се придвижваш по възможно най-бързия начин.

— Нали ти казах, готвя се да опиша едно такова пътуване, а за целта не е зле да се кача на влак.

— И няма друга причина?

— А защо да има?

— Предполагам, защото твърде добре те познавам. Не си длъжен да ми казваш. Не ми дължиш обяснение.

Той се замисли за двойственото значение на последните й думи, за намека, че тя също не му дължи обяснение, но реши да не се задълбава. Наместо това й разказа за желанието на баща си и какво той самият смята да предприеме.

— Струва ми се, че баща ти ще узнае — тихо рече тя.

— Аз пък ще ти кажа, че какъвто съм мнителен, параноичен репортер и както навсякъде ми се привиждат тайни заговори, ми се натрапва мисълта, че твоето присъствие в този влак изглежда невероятно съвпадение.

— Трябваше вчера да се качим на „Капитъл Лимитед“. — Елинор си погледна часовника. — Но тъй като мина полунощ, по-скоро не вчера, а онзи ден. Очевидно Макс бе променил плановете си, защото пристигна във Вашингтон ден по-късно, така че се наложи да вземем твоя влак.

— Може би действително е съвпадение — сви рамене Том.

— Повярвай ми, ако знаех, че ще те срещна, нямаше да се кача.

— Толкова ли ти е неприятно?

— Виж, между нас просто не се получи, с милиони хора се случва. Някои просто не са създадени за брак.

— Аз съм се женил веднъж.

Елинор явно бе шокирана от новината.

— Какво? — заекна тя.

— Трая много кратко… Бракът ми… Почти не ми е останал спомен.

Елинор се изправи, едва сдържайки гнева си.

— Радвам се, че поне една жена си обичал достатъчно, за да й направиш предложение, независимо колко е продължило.

— Ели, не беше така, това бе най-погрешната стъпка в живота ми…

Тя му обърна гръб и излезе.

Той я проследи с поглед и в този момент влакът отново спря.

Том се изправи и се облегна на прозореца. „Всъщност и по-голяма глупост съм правил“, каза си съвсем тихо той.