Читать «Коледен експрес» онлайн - страница 56
Дейвид Балдачи
— Задни части и възглавнички. А нещо помежду?
— Какво?
— Облечена ли ще бъдеш по време на процедурата?
— Не ставай глупав. Сложила съм си хавлия.
— А, тъй ли, какво успокоение. И защо ти трябваше да го каниш вкъщи? Бях останал с впечатлението, че имаш карта за някакъв шикозен балнеолечебен център.
— Болеше ме гърбът, а стъпалата ми наистина се нуждаеха от спешна намеса. Утре ще бъда с отворени обувки на висок ток.
— Ясно, положението наистина е било критично. Защо не опиташ с грейка и нокторезачка? В цяла Америка това помага.
— Аз не съм ти цяла Америка.
— Откъде се познаваш с този Ерик?
— Той е моят инструктор по кикбокс. МТЦТ му е допълнително занимание.
Сигурно мнозина бяха искрено запалени по кикбокса, но когато Том бе отишъл на една от тренировките на Лелия в Ел Ей, там видя предимно счетоводители, адвокати, актьори и известни готвачи, които се перчеха в екипи „Спандекс“ и блъскаха гумени злодеи с крака и юмруци. Двама-трима средно шумни побойници от някоя детска градина биха ги сразили за нула време.
— Онзи рус и синеок шведски Адонис, дето е поне метър и деветдесет, това ли е Ерик? И сега ти е в къщата, а ти си заметната с хавлийка?
— Ревност, това ми харесва, здравословен момент за всяка връзка. За твое сведение Ерик е норвежец.
— Чудесно, би ли дала слушалката на норвежеца Ерик?
— Защо?
— Като дойда, искам да имам запазен час. Няма начин гърбът ми да не се нуждае от масаж, като свърши това пътуване. Предполагам, обслужва и мъже?
— Да, разбира се. Но първо ми обещай да се държиш прилично. Знам какъв ставаш понякога. Обещаваш ли?
— Абсолютно. Ей, гърбът вече ме наболява, тъкмо МТЦТ е лекарството в случая. — Том чу как тя обяснява нещо, подавайки слушалката.
— А, Ерик е на телефона. Какво обичате? — прозвуча гласът на норвежкия Адонис.
— Ерик? Аз съм Том Лангдън. Преди да си запиша час, искам да попитам какво предвижда професионалната етика в случай на заразно заболяване?
— Моля? Не разбирам за какво говорите.
— Професионални правила при наличието на заразно заболяване. Всички са полудели по тая мода, освен твоята настояща клиентка. Ще ти обясня с по-прости думи. Щом като си имаш работа с човешки материал, като тялото на Лелия с малката хавлийка, и осъществяваш контакт с кожата, рискуваш да си лепнеш някоя опасна и заразна болест, която впоследствие да предадеш на други клиенти, например на мен. Така че искам да знам какви предпазни мерки взимаш и какви са ти правилата за поверителност на информацията. Лелия, да речем, сигурно ти е споменала, че има хепатит Це, при който съществуват сериозни рискове. Та се питам, как би разкрил този факт на другите си клиенти.
— Хепатит!
— Не се впрягай де, то се знае, че няма лечение, но новите лекарства вършат чудеса, а страничните ефекти не са чак толкова страшни: гадене, косопад, подуване, импотентност, такива неща. Всъщност смъртността е едва петдесет процента, стига диагнозата да се постави навреме.
Том чу как слушалката падна, а после нечии стъпки зачаткаха по излъскания дървен под у Лелия. После прозвуча и писък: