Читать «Коледен експрес» онлайн - страница 50

— Но откъде знаете… — Той се сепна и погледна Реджина. — Добре де, не е нужно да намесваме извънземни. Ти си й казала.

— Представям ти Друсила Пардоу, Том. На нея не е нужно да се казва каквото и да било, тя знае всичко.

Друсила протегна изящна ръчица.

— Близките ми приятели ме наричат Мисти. Вече знам, че ще станем добри приятели, затова отсега и вие може да ме наричате така.

Мисти говореше с южняшки акцент, подсилен с още по-сочна нотка.

— Ню Орлиънс? — попита Том.

— С известно влияние от Балтимор. Много добре, Том. — Тя се доближи още повече, при което той заключи, че мирисът на тамян всъщност е дошъл от парфюма на Мисти.

— Мисти е била експерт-счетоводител в Балтимор — обясни Реджина.

— Открих, че ме бива да работя с числа, а такава дарба трябва да се използва за по-висши цели от укриването на данъци, не мислиш ли, Том?

— Дума да няма.

— Права си, наистина е симпатяга, Реджина — обади се жената с инвалидния стол. Тя тъкмо привършваше вечерята си, сервирана на подноса пред нея.

— Не знаех, че във влака предлагат обслужване по купетата — рече Том с усмивка. — Аз самият бях принуден да доплавам до ресторанта.

— Че как да няма? — усмихна се жената в отговор. — Достатъчно е да разполагаш с ей такова приспособление, и Реджина ще ти носи храната всеки път. — И тя посочи инвалидната количка.

— Къде ми отиде възпитанието! — възкликна Реджина. — Линет Мънроу, Том Лангдън.

Линет бе около шейсет и пет годишна, все още привлекателна жена с дълги посребрени коси и изящно лице. Изглеждаше с висок дух въпреки недъга си.

— Разбрах, че работиш с кинаджиите, Том — подкачи го Реджина.

— Това наистина ли е Макс Пауърс? — попита Линет. — Обожавам филмите му.

— Жената с тях — продължи Реджина — се е записала като Елинор Картър, но според мен е кинозвезда и пътува инкогнито. Това се казва класа. Умопомрачителна красота. Кажи, Том, кинозвезда ли е?

— Всъщност аз я познавам. Занимава се с писане, не е актриса. Макар че за стила и красотата съм готов да се съглася с теб.

Виж, по отношение на разсъдъка й в момента не бе толкова сигурен.

— Познаваш я, искаш да кажеш, отпреди?

— Да. Навремето работехме заедно в един екип като журналисти.

— Аз пък чух, че е било нещо повече от работа — обади се Мисти.

— Какво знаеш? — зяпна Том.

— Във влака новините се разпространяват с невероятна бързина, само църквата може да му съперничи. Нададеш ли ухо, всичко чуваш. Нали разбираш… — Тя още повече се доближи до Том. — При тази теснотия.

— А клюкарите само подслушват — мрачно отбеляза Том.

— Е, това не беше много любезно от твоя страна. Чуй моя девиз: ако нямаш какво хубаво да кажеш за някого, най-добре потърси Мисти и с нея го сподели.

— Време е да вървя, дами — обяви Том и се откопчи от ясновидката.

— Аз също — каза Реджина и вдигна таблата на Линет.

Не бяха се отдалечили много, когато Мисти извика:

— Ей, Том? — Той се извърна й видя да му маха с ветрило от картите таро. — Имам тайното усещане, че нещо с теб ни свързва.

— Той си има приятелка в Ел Ей, отива й на гости за Коледа — обясни Реджина. — С нейния глас говори Къпи, бобърът вълшебник по телевизията.